Има още две злокобни книги, които буквално разтърсиха света.
Едната от тях е “МОЯТА БОРБА” (“Майн кампф”) на новоизгряващия политик Хитлер. Пише я в затвора в гр. Ландсберг, където лежи 10-тина месеца с учудващо снизходителна присъда за организиране на неуспешния превратаджийски опит “Бирен пуч” в Мюнхен. Съкилийникът му Рудолф Хес записва и редактира разпалената, на места несвързана и разпалена реч на бъдещия Фюрер.
Първоначалното заглавие на тази зловеща изповед и закана към целия свят е “Четири години и половина борба срещу лъжите, глупостта и коварството” (последният да затвори вратата), но редакторът го сменя на много по-изразителното “Майн кампф”. Първият том – “Разплатата” излиза на 18 юли 1925 г.; препълнена е с яростен антисемитизъм и расизъм и непримирима войнственост, както и бълнувания за Либенсраум (жизнено пространство); пацифизмът е най-големият грях. Германия има вопиюща нужда от него и трябва да се разширява териториално на изток, най-вече за сметка на Русия. Човекът е биещо се животно. Всеки животински организъм, спре ли да се бие, е обречен на изчезване; такава е съдбата и на държавата или расата. Интелигентността не е толкова важна, колкото волята и решителността (пък дори и да имаш само два пръста чело, Т. Н.). Външната политика може да бъде безскрупулна. Вторият том – “Националсоциалистическото движение” е публикуван през следващата 1926 г.
Книгата постепенно набира популярност. През 1930 г. излиза в 54 000 екземпляра; през 1932 – в 90 000; през 1934 (след като Хитлер става канцлер) – в 854 000. Подаряват я на всеки партиен член и, от 1936 – на всяко новобрачно семейство (то също трябва да стане съпричастно към националсоциализма). Разноските поема държавата; солидните многомилионни хонорари – авторът.
“Майн кампф” е безспорната Библия на нацизма и мизантропията.
Друга злокобна човеконенавистническа книга, равнозначна на “Моята борба” е “GENDER TROBLE”, излязла през 1990 г. Неин автор е лесбийката Джудит БЪТЛЪР (р. 1956 г. в САЩ, в еврейско семейство от унгарско-руски произход), професор по реторика в Университета в Бъркли; от 2006 г. зав. Катедра по философия в European Graduate School в Швейцария. Тази монография буквално раздра нормалния консервативно-биологически ход на човечеството, като горещо препоръчва старата мечта на Енгелс: премахване на семейството и обществено възпитание на децата; фактически война срещу брака, детето, жената като майка; плюс пълна дерегулация на сексуалността с предимство на хомосексуализма и всякакви други безплодни извращения. Според наглата авторка мъжко и женско същество няма изобщо; полът е фантазия, в която вярваме, защото често ни е втълпявана; той е поведение, което може (и е препоръчително!) да се промени по всяко време; разбира се – в обратна посока. Появяват се редица професори-псевдоинтелигенти, които възторжено приемат смахнатите бълнувания на тази Бътлър; нещо повече – обсипват я с авторитетни отличия: на Йейлския университет – “За особени заслуги към лесбийството и гей-ученията и др. ООН, ЕС и спонсорирани от тях фондации осъществяват, на базата на тази налудничава книга, подривна дейност спрямо нормалното биологично-социално семейство и хетеросиксуализма и насилствено покваряват света. Само за 20 години препоръчваната от тази книга джендър-идеология и култура стана господстваща; нещо повече – насилствено налагана на народите; в някои страни – дори държавна политика, без оглед на това, че ги подкопава. Редица институти са притискани да я преподават и препоръчват ; несъгласните трезви учени биват уволнявани и преследвани, като при нацизма.
Особено благоприятна почва получава джендър-политиката в скандинавските страни, най-вече – в Норвегия, където нацистката организация Барневернет безкомпромисно налага социално еничарство, като отнема над 20% от децата от родителите им и ги предава на неизвестни тям “приемни”, немалко от които са педофилски. Това поведение абсолютно прилича на Хитлер, който изземва над 400 000 деца от окупираните Полша и скандинавски страни, променя имената им и ги разпределя по немски семейства и детски заведения с цел да подготви ново фанатично предано нацистко поколение.
Джендъризмът на Бътлър цели да разруши традиционното семейство между мъжа и жената, а и самите тях, и да деформира сексуалното им поведение със съдействието на държавно насилие. Днес ООН се бори да наложи джендър-идеологията и хомосексуализма, както и хомосексуалните бракове и осиновявания. Подобни са нескритите цели на Истанбулската конвенция. Късогледо приета от ЕС, тя не можа да мине през българското Народно събрание, защото й се противопоставиха БАН, Светият синод, гражданското общество и Конституционният съд, но явно ще бъде прилагана в изчезваща България посредством самоубийствения Закон за социалните услуги, който въвежда джендър-изисквания на Обяснителния доклад – неразривна част от сатанинската Истанбулска конвенция.
И целият този европейски кошмар започва от една наглед невинна книга на авторка-лесбийка…
Колко силно може да бъде Словото!
Дори и най-зловещото…
