С тези легендарни, прехвръкнали през вековете думи древногръцкият художник Апелес възразил на някакъв обущар, който разкритикувал негова картина: не му харесали сандалите на изобразения модел, но също – и дрехите, и очите…
У нас напоследък се навъдиха много обущари. Така е, когато ги търпим.
Ето, многознайницата кака ви П., която отдавна се е изтипосала като Светая Светих на българското здравеопазване. Няма здравна и медицинска тема, която да я затрудни. Няма проблем, по който да не се е изказала с нетърпящ взражение тон. Няма министър, при който да не е влизала и да не му е говорила на “ти”. Била създателка и председателка на НПО “Заедно с незнам кого си”, съставляващо “мрежа от пациентски организации”, но попитайте я за имената им, ще се затрудни. Нейното здравно ОФ има само един лидер, едно име и един-единствен член – самата тя. И други просто няма.
Но пък няма и медия, която да не е готова да даде думата на г-жа П. Така и никой досега не е разбрал какво й е образованието, къде работи, с какво се занимава. Но самочувствието й е на тартор в здравеопазването.
Помним нейно изказване, ме е против ваксинациите. Помним оценката й за целия състав на фонд “Лечение на деца в чужбина”. Помним изявлението й, че снемала доверието си от БЛС (сякаш това е нейната организация).
Да не изброяваме повече; едва ли заслужава над 30 реда внимание.
Но с искането си за оставката на директора на “Спешна помощ”, вече съвсем се оля.
Не се опитваме да го защитаваме. Просто искаме да припомним на г-жа П., че най-малко здравният мениджмънт е лъжица за нейната уста.
Ето, че стигнахме до още един крилат израз: “На всяко гърне – мерудия.”
Но и “обущарският”, на Апелес, е достатъчен, за да я постави на мястото й.
Стига да го е разбрала.
