Нямаме специалисти

Отстраняването на изпълнителния директор на Областната болница в Добрич с нищо няма да промени състоянието на местното здравеопазване. Както се оказа, в нея няма нито един инфекционист. Търси се колега от съседните градове, който да бъде командирован там – но с мобилизационна заповед не става, не сме във война; трябва добра воля. Разбира се, и съответните материални стимули. А и какво ще свърши един човек, без други колеги до себе си – бодряшкият принцип “И сам войнът е войн” понякога действа в извънредни условия, но само до време.

От самото начало на обречената на провал здравна реформа Костов – Семерджиев беше ясно, че за нея са нужни поне 3 железни условия: финанси, квалифицирани кадри и превенция (предпазване от болести и епидемии).

“Не е важно колко пари имаш, а как ги харчиш”, цитираме по памет Наполеон. НЗОК се оказа каца с изтърбушено дъно (сиреч – без дъно), от която някои се обогатиха неимоверно, загребвайки с багер; други едва огрибват нещо с лъжичка. Повечето КП са недофинансирани за сметка на няколко свръхфинансирани. Оттам – напливът на новозавършилите колеги към финансово добре подплатените специалности; съответно – отлив от сиромашките: инфекциозни и детски болести, микробиология, анестезиология и реанимация, патологоанатомия, психиатрия.

Никой не знае какъв е хоризонтът пред правителството Борисов-3 (в най-добрият случай – 7 пренапрегнати месеца), но който и да е здравният министър в него, независимо от предполагаемо краткото време пред себе си, би трябвало да даде поне някои насоки и облекчения за дефицитните специалности, за да предизвика интереса на младите колеги към тях.

Защото след заключението “Нямаме специалисти” следва най-логичното: “Нямаме здравеопазване…”

В близките 6-7, най-много 10 години то ще бъде факт…

Comments are closed.