Здравните министри

Понеже получих запитване колко точно здравни министри сме имали досега, ще ви отговоря схематично.

До Девети септември е нямало МЗ; само Дирекция “Народно здраве” към МВР.

Първият здравен министър на България е д-р Рачо Ангелов, който поставя основите на социалистическото здравеопазване и построява десетки Здравни служби по селата (вкл. разположен на втория етаж апартамент за лекаря; сигурно всички знаете това от личен опит; аз също – в с. Ръжена, Казанлъшко).

Следват: Трайчо Доброславски (широк социалист, журналист; стар ерген, впоследствие става член на БКП и след една отправена към върхушката критика е изключен от Партията и се самоубива);

д-р Петър Коларов (син на Васил Коларов, интербригадист от Испания);

д-р Кирил Игнатов (хирург, като мобилизиран военен лекар в Югославия става партизанин; след скъсване отношенията ни с Тито е пребит в Народната милиция; развива туберкулозен епидидимит; беше много добър човек; след като го измести Ангел Тодоров, беше дългогодишен председател на БЧК);

д-р Ангел Тодоров (пръв секретар на ГК на БКП – София; остана в историята на медицината с безскрупулното си отношение към лекарите; забрани им и частната практика и ги обрече на мизерно съществуване; въведе диспансеризацията);

акад. Радой Попиванов (достолепен, колегиален, но фактически безпомощен пред агресивността, тщеславието и властолюбието на всесилния аятолах на българското здравеопазване акад. Атанас Малеев, брат на д-р Мара Малеева – Живкова, който си издейства от Живков невижданото  положение “първи зам.-министър с ранг на министър” и фактически иззе всички функции на акад. Попиванов); Малеев създаде мастодонта Медицинска Академия;

д-р Минчо Пейчев (физиотерапевт на “Берое” – Стара Загора, председател на БЗНС в града, после – и на София; приятел на Петър Танчев; абсолютно безличие).

И след Десети ноември се изредиха 21 министри, нито един от които не изкара докрай пълен мандат:

проф. Иван Черноземски, онколог (общо 413 дни в 2-те правителства на Андрей Луканов),

заместникът му доц. Николай Василев, АГ, стана министър за 418 дни в правителството на Филип Димитров;

д-р Танчо Гугалов, невролог (правителството на Беров), абсолютно нерещителен и невзрачен, за 650 дни, през които фактически управляваше заместникът му Христо Гергински, финансист, впоследствие изобличен като агент на ДС);

отново доц. Николай Василев, за 100 дн (служебното правителство на Софиянски);

д-р Мими Виткова, кардиолог, в правителството на Жан Виденов, за 748 дни; добронамерена и коректна;

доц. Емил Таков, ортопед (служебно правителство, 90 дни);

доц. Петър Бояджиев, детски онкохематолог, 940 дни, в правителството на Иван Костов; създаде Закона за здравното осигуряване);

д-р Илко Семерджиев, стоматолог, за 581 дни, през които преобърна здравеопазването с хастара навън; самонадеян и безцеремонен);

доц. Божидар Финков, в правителството на Симеон; за 723 дни; противопостави се на строежа на прескъпата Детска болница и царят-премиер го смени със заместника му

Славчо Богоев, банков брокер, финансист, за 781 дни (не можа да направи емблематичните 800…);

проф. Радослав Гайдарски, хирург, в правителството на Станишев, изкара 962 дни; изключително добронамерен и колегиален); замени го

д-р Евгений Желев, ортопед от Стара Загора, единственият – възпитаник на ВМИ – Пловдив; също много сърдечен и достъпен човек; 459 дни.

Оттук-нататък дойдоха 7-те министри на Бойко Борисов, а именно:

д-р Божидар Нанев, хирург, от Варна; като председател на БЛС яростно се противопостави на проекта за създаване на ИАМО, а като министър го подписа…; престоя 268 дни; беше съден за някакви ваксини и оправдан;

проф. Анна-Мария Борисова, ендокринолог, неуправляема, неколегиална, неуравновесена и зла; изкара само 161 дни – печален “рекорд”;

д-р Стефан Константинов, АГ, от Кюстендил, интелигентен, но неорганизиран; повечето време прекара в разпри с главния си секретар д-р Нели Нешева; 533 дни;

Десислава Атанасова, юристка, абсолютно недоразумение от Русе, 363 дни;

проф. ген. Николай Петров, служебен министър за 77 дни;

д-р Таня Андреева, в правителството-еднодневка на нещастника Оришарски; 434 дни; много слънчева, добронамерена и колегиална;

д-р Мирослав Нанков, военен анестезиолог, служебен министър за 93 дни;

д-р Петър Москов, анестезиолог, също неуправляем, 812 дни;

втори мандат (слава, богу – само служебен!) на стоматолога Семерджиев за 97 дни;

чл.-кор. ген. Николай Петров, в 3-тото правителство на Борисов, само 218 дни; беше първият сменен министър;

Кирил Ананиев – абсолютно неадекватен и крайно неподходящ за поста.

Равносметката е проста:

7 министри от Девети септември до Десети ноември;

21 министри (без да се броят служебните) от Десети ноември досега. И тъй като 2 от служебните министри караха втори мандат (Николай Василев и Семерджиев).

Следователно, ако трябва да добавим и останалите двама – Таков и Ненков, то проф. Костадин Ангелов е 31-вият ни здравен министър.

Comments are closed.