ЗА 27-ми път – Ден на българския лекар!

През м. септември 1994 г. предложих на УС на БЛС (председател д-р Димитър Игнатов, гл. секретар д-р Стоян Ботев) да си имаме и ние наш собствен професионално-съсловен празник, защото ми се беше втръснало и ми беше обидно да го отбелязвам на социалистическия Ден на здравния работник 7 април.

На тази дата през 1948 е създадена СЗО и ООН я обявява за Международен Ден на здравето – а не на лекарите, в съчетание със санитарките (нямам нищо против достойния им труд). Ако колегите искат да ги наричат работници – тяхна воля; тогава да не ме изслушат. Проявиха интерес. Предложих им да обявимза наш патрон  най-великия български светец и покровител на нашия народ св. Иван Рилски Чудотворец (ок. 876 – 946), който именно затова е титулован така, понеже е вършел чудеса, лекувайки с молитви и билки, а датата на канонизирането му – 19 октомври – за Ден на българския лекар.

Д-р Стоян Ботев се съгласи по принцип, но посочи друга дата; 1 ноември, Св. Врач.п Този път му възразих аз: Св. Врач е обобщено название на братята-близнаци Дамян и Кузма Безсребреници. Те не са българи, а сирийци; нали сме родолюбци? Освен това – не е много подходящо да имаме за патрон безсребреници; звучи някак-си комунистически; пак ли ще работим без пари; нали искаме достойно заплащане за достоен труд? (Тогава се намирахме в зората на т. нар. демокрация и всяко определение “комунистически”, “социалистически” будеше страх…) “А бил ли е св. Иван Рилски лечител?”, не се предаваше д-р Ботев.

Очаквах въпроса, бях се подготвил. Измъкнах от чантата си обемистия труд на проф. Иван Дуйчев “Рилският светец” и му прочетох абзаца с потвърждаващия твърдението ми текст. Главният секретар смънка нещо като “А, добре тогава”; не знам – дали искрено, но председателят д-р Игнатов пръв вдигна ръка и изрече възторжено: “Приема се!”. Останалите членове на УС по принцип никога не му възразяваха… Не казвам, че ръководеше авторитарно, но имаше характер и не понасяше чужди мнения…

В края на август 2000 г. извърших най-голямата глупост в съсловната си дейност: поисках му публично оставката заради отблъскващото политизиране на БЛС. Д-р Игнатов беше станал депутат от СДС и обвързваше съсловната ни организация, която и по Устав, и по предназначение би трябвало да е независима, с всяко решение на своята Парламентарна група.

Не намирах това за редно (макар че дотогава винаги гласувах в “синьо”), но и реакцията ми бе необмислена. Неговата обаче бе още по-неочаквана. Човекът свикал спешно заседание на НС и УС (без да ме канят за обяснение) по темата с исканата му оставка, на което заявил пред всички, че ще ми прати мутри… И изпратил факс до РЛК в страната да не отбелязват измисления от “лицето Найденов” празник; УС скоро щял да им посочи друга дата…

Нищо не им посочи; явно го беше срам да посегне върху светеца… След няколко месеца СДС се сгромоляса от власт…

Попречих на д-р Игнатов да се кандидатира за нов мандат, тъй като предложих – и УС на СЛК внесе на Събора в Слънчев бряг/7 ноември 2001 г. – предложение за добавка в Устава за забрана на депутати да бъдат избирани в ръководните органи на БЛС, защото има, както сме се убедили, реален риск да политизират организацията. Предварително бях говорил с кандидат-председателя д-р Андрей Кехайов да помогне, чрез “своите хора” да го прогласуват. И предложението “мина” само с 1 (един!!) глас мнозинство!

Новоизбраният председател на БЛС д-р Кехайов обаче също не хареса св. Иван Рилски за патрон. На НС в Русе (далеч от София!) щял да предложи друга дата – 10 октомври (тогава през 1901 г. е създаден БЛС). Добре, че предният ден случайно бях научил за това му злокобно намерение, та вечерта се качих на нощния влак и се вмъкнах непоканен (и явно неискан!) в лоби-бара на хот. “Рига”, където УС се съвещаваха.

Д-р Кехайов видимо се смути, като ме забеляза, но нямаше как да ме изгони: по Устав заседанията на УС са открити за всеки член на БЛС; при това тогава бях и член на УС на Столичната колегия. И изтресе предложението си за размяната на 19 с 10 октомври. Един след друг членовете на УС (всичките – православни християни!!) го подкрепиха. Тогава пред очите ми причерня: скочих и им заявих, че посягат на исконните християнски ценности на своя собствен народ, че плюят на най-великия български светац… Не помня друг път да съм крещял и викал така, със свити юмруци. И неочаквано председателят отстъпи…

Вечерта на коктейла един от членовете на УС (в момента – областен управител на Търговище) ме поздрави, дори ми благодари, че съм дошъл и съм “спасил” хубавия празник. Удивен го попитах дали е християнин?  “Да.”  “И нямаше ли да възразиш срешу изхвърлянето на св. Иван Рилски?” Ето и буквалният му отговор: “Е, не може да се възразява на председателя…”

Не можело да се възразява на председателя?! Че той работодател ли ти е, безпогрешен ли е, канонизиран ли е? Нямаш ли свое мнение, защо не го отстояваш?

Само му зададох втори въпрос: “Ами ако председателят ви беше предложил да се хвърлите в Дунава, щяхте ли да го сторите?”, и човекът мълчаливо се оттегли от масата ми…

Чстно казано: хвала на д-р Кехайов за организаторския талант: докато беше на поста си (два мандата, с просрочване от 9 месеца) просто блестящо организираше празника. (Вярно, без да ме кани, но – “Какво тук значи някаква си личност?”…) Хвала му също, че поръча на големия български композитор Хайгашод Агасян да напише своята чудесна песен за празника – “Докторе, бъди благословен!”, в съчетание със съдържателния текст на Надежда Захариева, тя е завладяваща и винаги ме просълзява.

Това е цялата истина за Деня на българския лекар, който отбелязваме за 27-ми пореден път!

Благодаря на всички колеги, които приеха този свой празник убедено, а не по задължение, с чист ум и горещо сърце.

И нека свети Иван Рилски Чудотворец да закриля вас и семействата ви! 

За много години, скъпи колеги!

 

д-р Тотко Найденов

Tags: ,

Comments are closed.