На 1 октомври 1965 г. в новоизградения Морски Санаториум за костно-ставна туберкулоза “Проф. Параскев Стоянов”, между “Слънчев бряг” и с. “Свети Влас”, пристигат 30 линейки със 120 лежащо болни деца, повечето от тях – в гипсови корита, както и 5 автобуса със служители от Детския санаториум във Варна.
Така започва едно високоблагородно държавно дело. Впоследствие тук е разкрито и детско отделение за хронични неспецифични белодробни заболявания, в което идват да се лекуват деца от цялата страна с астма. На 1 февруари 1968 г. санаториумът е преобразуван и в рехабилитационен – на опорно-двигателния апарат с 2 допълнителни отделения за възрастни пациенти. Заведението разполага с модерна апаратура за физиотерапия, басейн, вани, тангентор, парафинно лечение, просторни физкултурни салони, трудотерапия.
Легловата база достига 438 легла, а децата от двете отделения за костно-ставна туберкулоза и двете отделения за лечение на бронхиална астма престояват тук от ранна възраст до завършване на основното си образование в училището и ползват грижите на лекари, рехабилитатори, м. с., лаборантки, учителки, възпитателки. В помощ им е свежият вйздух с йдни изпарения, лазурното море, просторният плаж със златист пясък. Така стотици пациенти се връщат в домовете си оздравели!
Да добавим, че на тези морски брегове е имало и десетки организирани детски лагери, защото морето е не само развлечение, но и лечение.
Всичко това научаваме от скромната брошура на един несебърски родолюбец Иван Дерменджиев, днес 91-годишен, бивш културно-масовик в санаториума.
В него всичко вече е бивше.
Да, прекрасният Санаториум, върнал здравето на хиляди малки и възрастни българи, е само спомен, минало…
Защото го няма. Построен от комунистите, разрушен от демократите. На негово място се издига огромен мастодонт-хотел, цял град, собственост на един безсърдечен олигарх.
Всичко стана печалба, всичко стана пари.
Дори и здравето на децата ни!
