Да станем еничари?!

“Еничарството е уникален шанс за израстване във военна кариера на българските момчета”…

Това забележително изречение намираме в учебника по история за 9-ти клас.

Щастливо съжителстване с братята мюсюлмани, взаимно гостуване на Рамазан байрам и Коледа, черпене с баклава и баница; няма Баташко клане, нито Старозагорско или Перущенско; българите сами са се колели и режели главите.

Да сте чули по БНР “Еничари ходят, мамо” – песента, която винаги разплаква българите?

Не, защото нашите баби били щастливи, че са им вземали мъжките рожби от ръцете, еничари да ги правят – щото така ще станат генерали.

Да се разберем. Нямам нищо против сънародниците ни от турски произход. Имал съм много приятели-турчета – и когато бях студент в Пловдив (от Кърджалийски окръг влизаха по отделна квота), и като лекар на с. Ръжена, Казанлъшко (половината население бяха турци). Работливи, интелигентни, честни и искрени приятели; от тях никога не можеш да очакваш предателство или измама. Най-малкото подклаждам отмъщение.

Тук става реч за историческата правда и памет.

Но целта на соросоидното МОН е от ясна по-ясна: пренаписването и изтриването й!

Изтриването и на родовата, и на историческата памет. На семейните и християнски ценности. Колкото по-тъп народ, толкова по-лесно мутрите ще го управляват.

Колко още ще търпим това издевателство?

Крайно време е СБП и Съюзът на офицерите от запаса да реагират най-остро срещу целенасоченото унищожаване на народа ни!

Comments are closed.