След края на Първата световна война в родния си град Попово се завръщат от Солун освободени български военопленници. Някои от тях имат признаци на коремен тиф. Въпреки угрозата от зараза, градският лекар д-р Михаил Попов ги преглежда, но я прихваща от тях и умира.
В момента тленните му останки са се оказали в частен имот. Инициативни лекари (сред тях – и м-р доц. Г. Попиванов от Клиника “Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология” при ВМА) издигат искане те да бъдат препогребани в двора на болницата, където е работил преди 100 години, като над тях се издигне скромен паметник.
Директорът на РЗИ – Търговище обаче не позволява писмо № 94-212-1/15. 07. 2020 с мотива, че погребване извън гробищните паркове се допуска само за духовници с висш църковен сан.
Ще припомним на колегата, че в дворовете на съответните къщи-музеи са погребани тленните останки на проф. Константин Чилов (с. Славейно) и писателя Чудомир (Казанлък); а в двора на “Александровска болница” – двама лекари, загинали при бомбардировките над София, както и проф. Богомил Берон.
Тленните останки на български полкови лекар, отличен с множество медали и награди е починал при изпълнение на служебния си дълг. Не е редно да бъдат оставени в частен имот, чийто собственик е в правото си да разполага с него (всъщност – и с тях) както намери за добре.
Надяваме се на Вашето съдействие.
