Вече на 89 години, в очакване на 6-тото си правнуче, завършил медицина в родния си Пловдив, но сам поискал да бъде разпределен в непознатата му Добруджа, след което работил акушерство-гинекология във Варна, Добрич, Плевен и Либия; стигнал до главен асистент във ВМИ – Варна, с десетки научни публикации, ала възпрепятстван за полагаещата му се доцентура (защото е син на свещеник и не е член на БКП; о, времена, о, нрави!), и – каквото и да става, винаги! – верен на своето професионално и житейско кредо: да обича хората и Майка България.
Това е, събран само в едно изречение д-р Иван Аврамов.
Откакто се е пенсионирал, е подредил вече 17 книги, предимно за своя професионален и житейски път. Дори и една да прочетеш, изключено е да не се възхитиш на този колега-мъдрец, да не го обикнеш. Перото му е народно, без чуждици, води читателя в дебрите на битието и душата. Неподражаеми са описанията на морската шир:
“Винаги обичах да съзерцавам гладката морска повърхност. Но дне всичко бе различно. Гаьловно синият цвят бе заместен от грозна тъмно-зелена окраска, от която лохъше студ и смътен страх. Вместо огледална повърхност – много големи вълни се гонеха една след друга. Те налитаха настървено върху скалистия бряг, удряха се с грохот в него, пенеха се и бързо-бързо бягаха да се скрият в морските глъбини. Сякаш и морето имаше някакви причини за безпокойство и гняв. Каква ли болка има и в неговата душа?
Останах дълго на морския бряг и съзерцавах безспирния гонещ се ритъм на талазите. Разбрах окончателно: диалогът ще бъде винаги с мен! Той е моя болка, но и моя същност. Без него аз не съществувам!”
Това е описание не само на морето, а и на вечно неспокойната, търсеща и съмняваща се наша човешка душевност.
Дори и големите писатели-психолози трудно биха описали това състояние с толкова малко думи, в съпоставка с безкрайното море.
А, всъщност, нали и Душата на лекаря е като него?
“Настоящата книга може би е последна”, прави уговорка д-р Аврамов в началото.
Дано да не е така!
Той има какво още да каже на съсловието, на пациентите, на народа си.
Да ни е жив и здрав още дълги години!
