“Здравната реформа бе посрещната с надежда и е предъвквана вече години и две десетилетия с разочарование. Липсва устойчивост на решенията и еднопосочна дългогодишна държавна политика. Здравната реформа започна като недоносено дете и завърши като организъм с много аномалии, които го правят нежизнеспособен.
Ненужно голям брой болници. Липса на адекватна подкрепа на държавното и общинско здравеопазване. Хипертрофия на частното здравеопазване, изкуствено и безкритично инжектирано с обществени пари. Лошо финансиране – недостатъчна здравна вноска, непълно финансиране на медицинските дейности, неадекватни възнаграждения на медицинските кадри.
Болният човек трябваше да бъде в центъра на медицинските кадри. Но той е натоварен с финансови разходи до степен 47-48% от разходите си за здраве. Българите остават най-нездравата нация в ЕС. Българската медицина се изроди в откровено търговско предприятие.
А медицинските кадри намаляват, застаряват, понякога просто липсват – в някои специалности и области на страната. Равносметката във всички посоки на здравната система е неблагоприятна, пълна със стари и нови проблеми, нерешени или решавани погрешно.”
“Структурната реформа бе проведена по погрешен начин, разделена на два етапа, което иваше неблагоприятни последици. На първо място бе преобразувана извънболничната помощ. Създаден бе моделът на ОПЛ с първоначално неизяснен статут, липса на система за образование и следдипломна специализация по дисчиплината “Обща медицина” и нерационална система за обучение и стимули за неговото осъществяване.”
“Поредна грешка бе въвеждането на различен подход във финансирането: в извънболничната помощ – на принципа на капитацията, а в болничната – чрез клиничните пътеки. Финансистите отчита двете системи като несъвместими. Болниците са регистрирани по Търговския закон.
Това поставя възнагражденията на медицинския персонал в пряка зависимост от броя на клиничните пътеки. Но болницата чисто търговско дружество ли е? А здравето на пациентите търговски продукт ли е, който можем да разпродаваме на щанда? Ако болниците са реални търговски дружества, голяма част от тях трябваше отдавна да фалират и да бъдат закрити.”
“Българското здравеопазване и в двете си части – извънболнична и болнична, заболя от тежка болест: комерсиализация и дехуманизация в медицината. Документооборотът, налаган от НЗОК и от необходимостта за осчетоводяване на всяко действие и разход, превръща лекаря и болницата в регистратори, в търговско мислещи лица и структури. Нараства афинитетът към леки заболявания, към прекален стремеж за хоспитализации, има фалшифициране на диагнози с последващ вреден ефект върху останалите резултати в национален аспект.”
“В много от областите на страната е налице сериозен здравен недоимък – липса на определени специалисти, необходимост от включване на пенсионери, недостиг на кадри. Не е изпълнено изискването за минимално съотношение между лекари и медицински сестри – 1:2, прието за норма в ЕС.”
БУДИТЕЛИ, НАУКА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
том. 2
Никога не губя надежда!
Няма спиране за акад. Дамян Дамянов, единнственият наш академик-хирург, най-дългогодишния председател на Българското хирургическо дружество, председател на Съюза на учените в България, зам.-председател на БАН, Лекар на 1919 г. на БЛС. Успоредно с неспиращата оперативна дейност, той не спира да пише и да печати книги. Цели 10 години отдаде на едно епохално дело: издаването на 19 тома по различни хирургични специалности, под негово ръководство; някои бяха написани от него и екипа му.
Съвсем наскоро излезе вторият том с негови спомени, статии и интервюта за хирургията, науката, здравеопазването, образованието, обществото – “Будители, наука, образование”.
Изключително увлекателно и полезно четиво, подсказващо рационални решения на проблемите във всички тези области. Друг е въпросът, че властимащите не се интересуват от подадени им съвети или мнения от “простосмъртни” експерти. Щом не са облечени във власт и след името им няма някаква държавна длъжност, те са г-н Никой. Дори и идеите им да са явно рационални и полезни, те биват снизходително подминавани от властимащите.
Ще цитираме няколко абзаца от тази обемиста книга (394 стр.):
“Не съм имал колебания какво да кандидатствам. В момента, в който влязох да следвам медицина, бях вече наясно, че моя професия ще бъде хирургията. Някъде около седмица след първите лекции отидох в Четвърта хирургия, срещнах се там с моя бъдещ пръв учител в хирургията проф. Димитър Маринов, тогава доцент. Той, заедно с друг бъдещ професор Милков бяха ръководители на кръжок, и му казах, че искам да се запиша в него. Питат ме в кой курс съм. Казах – току-що приет. “Но, колега, Вие още не знаете терминологията на латински език, не знаете анатомията, как искате да се занимавате с хирургия”. Но аз бях безкомпромисен, че хирургията е моето бъдеще. Като изключение ме приеха в този кръжок. И аз бях в него до дипломирането.”
“След като се дипломирах, трябваше да се явявам пред унизителната тогава комисия по разпределение. Заявих им: “Искам да отида там, където мога да работя хирургия.” Аз съм от Шумен, но не съм поставял този град като условие. И попаднах в Хасково, където ми обещаха място за хирург. След година получих възможността да попадна в ИСУЛ. Смело мога да твърдя, че това беше медицинският Олимп в България.”
“През целия си живот не съм работил или правил нещо, за да попадна непременно под светлината на прожекторите.”
“Неетичен човек не е за лекар.”
“Мога да кажа, че в жизнената ми практика поне 99% от това, което съм правил като лекар и хирург, трябва да бъде основано на етиката и морала. Защото винаги има гранични състояния, в които нещо може да се тълкува различно.” “Като че ли в България две са движещите сили – завистта и злобата. Виждам, че това преобладава в нашите лекарски среди. Не мога да определя защо сме толкова по-особена природа… В края на краищата ние се опитваме да победи Доброто, да излекуваме човека. Защо при това положение допускаме във взаимоотношенията си толкова конфликтност, не мога да разбера. Винаги съм се опитвал да обединявам лекарите – това понякога е разбираемо, друг път е носило някаква нова конфликтна ситуация.”
“Инициатор съм на създаване на един съсловен съюз на лекарите-хирурзи, който да ни обедини като специалисти. Защото имаме общи интереси и трябва да търсим обща защита. Защита не толкова от пациентите, колкото от тези, които ни управляват. Тези идеи обаче не се разбират.”
“През 1999 се въведоха две драстични мерки, които заложиха на промяната в мисленето. Всички участъкови, но и други лекари изведнъж станаха “общопрактикуващи” за едно денонощие. Това не беше толкова фатално, колкото че ги направиха еднолични търговци. А всички болници направиха търговски дружества. Това го няма никъде другаде по света!”
“Всички проблеми са решими. Но политиците ни не искат да се обединяват по проблемите на здравеопазването.”
“У нас не израсна политическа класа.”
“Достойното плащане прави човека човек.”
“За кризата в морала, за обезверяването на хората трябва да търсим причините в нас, в нашата страна. Една от основните причини бе избраният модел на управление. Широко рекламираните неолиберални идеи доведоха до обезличаване на държавата. Загубиха се механизмите на планиране, избуяха драбни страсти, подкупност и безнаказаност Сериозни загуби на авторитет и позиции понесоха училището и учителите, семейството, културните, националните и международните ценности. Сериозен пробив и вреди нанесоха и нанасят чалгата и свързания с нея псевдоелит, тоталната комерсиализация на обществото, безнаказаността на мутрите и на престъпните действия от слабата съдебна система, политическите боричкания и партийно оцветената безпринципна избирателност на оценката и санкциите. Трябва да се завърне моралът, моралните норми, моралните устои и възможности на семейството, училището, обществото, културата. Наред с това на нас ни липсва вярата н нещо българско.”
“Не съм спрял да говоря, да действам, да пиша, да се изявявам. Добре е, че не задържам отрицателна енергия дълго, а след 24 часа съм отново годен за труд. Не се оставям да ме овладее депресията, а в същото време се опитвам да мисля напред, невинаги позитивно, но винаги – градивно..”
“Сред гениалните и прагматични мисли на Стив Джоб да запомним тези: “Времето ви е ограничено, така че не го губете, за да живеете нечий друг живот. И, най-важното: имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си!” А ние в ограниченото време, с което се измерва всеки човешки живот, през последните две десетилетия успешно обезсмисляме живота на поколения учени и преподаватели.”
“И като хирург, и като човек, и като общественик твърде често изпадам в невъзможна ситуация. Затова една от любимите мисли е: “Когато водата ти дойде до брадата – горе главата!” Никога не губя надежда!”
