На вниманието на акад. Юлиан Ревалски, Председател на БАН: Признаване посмъртно академичното звание на чл.-кор. проф. Константин Чилов

УВАЖАЕМИ АКАДЕМИК РЕВАЛСКИ,

 

Чл.-кор. проф. Константин Чилов (1898 – 1955) е най-изтъкнатият и енциклопедичен наш клиницист. Дипломирал се във Виена, през краткия си живот той публикува на български и немски език над 220 научни труда във всички области на вътрешните болести: кардиология, пулмология, ендокринология, гастроентерология, хепатология, нефрология, паразитология, нутриционизъм; създател е на българската клинична лаборатория, автор на фундаменталния учебник “Вътрешни болести” в 2 тома, ръководството на клинична лаборатория и пр.

Избран е за чл.-кор. на БАН през 1948 г. Още на следващата 1949 г. година е предложен – и одобрен! -за званието “Академик” и за Димитровска награда. Обаче в нощта, преди списъкът да бъде публикуван във в. “Работническо дело”, неговата асистентка д-р Сибила Радева (вдовица на партизанина Емил Шекерджийски) отива в ЦК на БКП и настоява името му да отпадне, тъй като бил… “буржоазен учен”.

В памет на проф. Чилов през 1998 г. създадохме придобилите широка известност “Чилови дни”, които ежегодно провеждаме в родното му село Славейно, Смолянско, което през 2005 г. обявихме за Свещено място на българската медицина; там връчваме едноименната Награда на виден наш интернист от името на МЗ, БЛС и БАН; сред тях са и акад. Богдан Петрунов и вече покойните незабравими академици Илия Томов, ген. Григор Мечков и Чудомир Начев.

 

УВАЖАЕМИ АКАДЕМИК РЕВАЛСКИ,

 

Дано предложението ни да не Ви изглежда странно, но: дали е възможно – по изключение! – званието “Академик” да се връчи посмъртно на чл.-кор. проф. Константин Чилов. Той също е изключителен?! Справедливите ни мотиви: то му е отнето чрез долнопробно политическо интригантство, в духа на мрачните тоталитарни сталински времена. Това е желанието и на лекарите-участници в поредните XXII Чилови дни/септември 2020 г.

Пожелаваме Ви крепко родопско здраве и дълголетие!

Tags: ,

Comments are closed.