Откъде се взе този проклет вирус, та ни отне и проф. Васил Анастасов?!
Дългогодишен ръководител на Клиниката по съдова хирургия при УМБАЛ “Св. Георги”. Два мандата зам.-ректор на Медицинския университет – Пловдив. Автор и съавтор на над 120 публикации, вкл. учебници и монографии, създател на специалността “Съдова хирургия” в България. Дълбоко религиозен, пословично честен, слънчев, винаги весел и добронамерен. Свободно си служеше с 6 езика. Изнасял е десетки доклади на международни форуми.
Помним неговия каламбур за Края, който е неизбежен за всички ни:
“От смъртта не се плашете,
не изчезва същността;
туй що смърт зовете тука,
за небето е врата.”
Чл.-кор. проф. Стефан Костянев му посвети следния епитаф:
“Каракачанин беше, но бяла душа,
вярваше във Ванга и своята ръка.
Беше мускетар по дух, но и Учител,
във едно събрани Хирург и Будител.”
Сбогом, Васе, ще липсваш.
Цял Пловдив плаче за тебе!
