Кой ще ни върне прегръдките?!

Бедата от този проклет вирус КОВИД-19 не е само в неговата силна прилепчивост, изменчивост и тежко поразяване на кръвната и белодробната система, а във – вероятно завинаги! – отчуждението между човеците. “Социална дистанция” се оказа правилен израз: преведен на български означава обществено отдалечаване. Дали ще е метър и половина или два, е без никакво значение. Защото отдалечаването между душите вече е космическо.

Лекарите престанаха да преглеждат – нито палпират, нито аускултират или перкутират; тези класически пропедевтични прийоми отдавна са отживелица при съвременната апаратура. Диагнозата се поставя по телефона; назначаването на терапия се дава също по ефира. Разминаваме се по улиците с извърнати глави – сакън, някой да не ни духне в лицето. Гъгнем през маските, та много от думите се търкулват на паважа неуловими. За прегръдки със стар приятел, още по-малко – целувки – забравете, само он-лайн. Да са живи и здрави електронните постижения: GSM Интернет, таблет; сигурно чрез тях вече и секс, че и бебета ще правим.

Не се надявам на обещаните за напролет ваксини; тях ни ги даваха и през лятото, и през септември. Има си законни, установени от науката срокове за изпитването им, доколкото ни е известно – поне 3 години. А и колко време ще трае имунитета им, след като преболедувалите го задържат само за 2-3 месеца?

Това е, според нас, основният въпрос, който тази отиващата си с толкова лоши спомени 2020 ни задава?

Кой ще ни върне прегръдките?!

Защото – без Любов – човечеството пропада!!

Tags: 

Comments are closed.