“Българските лекари са едни от най-добрите в света!”, отсече Премиерът в своя ФБ-профил. Всеки пациент, когато се лекува, прави мили очи на своите лечители.
Със сигурност не знае прозрението на Хипократ, че пациентите по принцип са неблагодарни и гледат да не плащат за изкуството на им, посукват се и търсят всякакви оправдания да се измъкнат без полагащия му се хонорар: бедните – защото нямат пари, богатите – под предтекст, че още не са си събрали реколтата. Това е забелязал нашият професионален Татко още преди 2500 години, и го е споделил с огорчение за поколенията. Знаем си го и ние, от личен опит…
От Новата 2021 година Премиерът обеща на учителите минимална заплата 1350 лв. Не гледаме в чужда паница, просто отбелязваме. Защото млад лекар започва с два пъти по-малко. И ако успее да запише специализация, ще трябва да я плаща скъпо и прескъпо от джобовете на родителите си; нищо, че ги е изтръскал през 6-те години тежко следване.
Ниското заплащане на лекарите в България има вековна традиция. “Когато им платите колкото трябва, тогава ще имате право да им искате добра работа”, заявява един общински съветник-синдикалист още преди Първата световна война. Името му е Георги Димитров…
Когато Вождът и учителят на българския народ става министър-председател, лекарите са му най-малката грижа. Нещо повече: разтурва им Лекарския съюз, и то – без законно свикване на Събор, с една Наредба на МС.
От 1949 (в правителството на Васил Коларов) с малко прекъсване чак до 1962 министър на финансите е Кирил Лазаров (1895 – 1980). По професия адвокат, е участник в Септемврийското въстание, заради което получава доживотна присъда, но след няколко месеца успява да избяга от затвора и емигрира в Съветския съюз. В Москва го правят член на Областния съд, после – преподавател в Международната Ленинска школа, асистент в Географския институт, в Международния агрономически институт, зам.-редактор в българския отдел на Всесъюзното радио; с други думи – “дялан камък”. Интересно, как се е разминал с чудовищните сталински репресии, защото половината от 400-те емигранти-септемврийци попадат в ГУЛАГ (вкл. съпроцесниците на Димитров – Попов и Танев, които замалко да изгният в това прелестно място). Лазаров някак-си се разминава в него. След Девети септември се връща по живо, по здраво в България. Назначават го директор на Централното статистическо управление, професор във Висшата партийна школа, чл.-кор. на БАН, депутат, член на Президиума на Народното събрание, член на ЦК на БКП; длъжности и титли – да нариеш кола с ритли, както казва Чудомир.
Дотук – за комуниста. Сега – за човека. Кирил Лазаров искрено иска да повиши заплатите на лекарите. И повдига този въпрос пред колегата си д-р Петър Коларов.
Той също е член на правителството на своя баща Васил Коларов (странен конфликт на интереси). Д-р Петър Коларов (1906 – 1966) живее сравнително кратко, но има интересна биография. Офицер е на три армии – съветската, испанската гражданска и българската. Също като Кирил Лазаров живее в Москва (баща му е всеизвестен водач на братоубийственото Септемврийско въстание, заедно с Георги Димитров; двамата бягат, след като са го вдигнали по заповед на Коминтерна). В Москва Васил Коларов става агент на НКВД и разпределя другарите си по сибирските и казахстански лагери… Синът Петър завършва медицина в Първи Московски медицински институт и става асистент в Института по хигиена, после го вземат в Санитарната част на Червената армия, с чин майор. Отива доброволец в Испанската гражданска война, под псевдонима Ярослав Франек, като един от ръководителите на медицинското й осигуряване. На 5 септември го назначават в Политическото управление на окупационния Трети украински фронт и нахлува с нея в Родината си. От 1944 до 1950 г. е началник на Медицинската служба на Българската народна армия с чин генерал-майор. По някакъв начин изпада в немилост и го лашкат за няколко месеца председател на… Българския футболен съюз, но от 1950 до 1962 г. е министър на народното здраве, като същевременно – и председател на БЧК; член е на ЦК на БКП. С други думи – авторитетна личност за онова соцвреме.
Та, да се върнем на темата. И така, финансовият министър Кирил Лазаров предлага на здравния си колега да развърже кесията и да плаща някаква по-достойна сума на лекарите. По онова време те взимат 700 лв (2-2,5 пъти по-малко от обикновен работник.
Генерал-майорът-интербригадист не дава и дума да се изрече. Троснато му възразява с довода:
– Те си имат частна практика, допълнително си докарват добри пари.
Този му отговор дълги години се носи като горчив фолклор из лекарските среди; чувал съм го и от баща си д-р Найден Тотев Стоянов, и от шефа си в ямболското Кардиологично отделение д-р Димитър Семендиев. Щом е достигнал чак до дъблоката провинция (да ме извиняват съгражданите ми), твърде вероятно е истина, а не клюка.
Оттогава халът ни е такъв. Българската традиция е: “лекарите са длъжни. Да, заплатите им са ниски, но те си докарват от другаде.” А дали това е за сметка на пренапрежението, няма значение – свикнали са, вече 3 поколения; ще даянят още толкова.
Народът ни го казва: “Каквато люлка те е залюляла в началото, такава те люлее до края.”
Ето – люлее ни, люшка ни и ни лашка вече над 70 години…
ИЗВОД. Сега е моментът да се иска далеч по-достойно заплащане на колегите… Не е нужно да ви обяснявам – защо.
