21 ноември, Въведението на св. Богородица в храма, е отреден за Ден на християнското семейство.
То се крепи на Майката!
Тя е възпята от народа и поетите:
“Майчица, златна сенчица”; “Ти ли си, майко, тъй жално клела?” (Ботев”), “Ти два пъти ми майка беше” (Вазов), “И сложил чело на безсилно рамо/ ти дълго да повтаряш: “Мамо, мамо…” (Дебелянов), “Каква невеста си била ти, мила мамо” (Павел Матев).
В мен напира обаче едно изречение от 12 непрекъсващи реда – блестящото стихотворение на Веселин Ханчев. То е посветено на любимата, но нали тя е началото на Майката:
“За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоят лош, и твоят хубав час,
на твоя малък пръст, наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
