Задължителното отделяне на 20, дори 50% от болничните легла за ковид-пациенти е груба епидемиологична грешка. Това е силно инфекциозно заболяване и много лесно става нозокомиална (вътреболнична) инфекция.
Леко и средно-тежко болните ползват един и същи вход и асансьор, разкарват се до рентгенови кабинети; дори и минавайки по коридорите могат да заразяват околните. Лош ефект е също, че хора с други сериозни заболявания просто ще избягват болниците, което може да се окаже фатално. Освен това се намаляват и приходите за болниците – а те, за съжаление, са търговски дружества и заплатите на персонала зависят от дейността им. Но това направи зъбелокарят-“реформатор” с неговия проклет постулат: “Парите вървят след пациента”. Откъде да знае човекът, че там, където влезе Търговията, Медицината излиза.
Добрият пример в тази епидемия е обособяването на отделна болница само за ковид-пациенти (“Св. Мина” в Пловдив); там пък проблемът е с апаратурата и, най-вече – с кадрите. До онзи ден нямаха нито един анестезиолог.
Абсолютно подкрепям мнението на д-р Мазнейков, което стана достатъчно популярно чрез Интернет: става реч за същото както “Св. Мина”.
