На 27 ноември, “Черния петък” (за пазаруване на обезценени стоки) в България починаха трима лекари, заразени с Ковид от своите пациенти.
Това не бе съобщено по медиите, чинно отразяващи юначните рейдове на една джипка и погребението на една алкохолизирана и наркотизирана бивша футболна звезда, опозорила се завинаги с фалшив гол, постигнат с ръка.
Никой не забеляза подвига на въпросните колеги.
От историята на Втората световна война знаем за подвига на Александър Матросов – пуснат от ГУЛАГ, за да постъпи доброволец в Червената армия. С тялото си закрива вражеската амбразура, за да задави картечницата, избиваща другарите му.
От историята на българската медицина знаем за чутовния подвиг на д-р Стефан Черкезов, спасил от горящ автобус 47 души и починал от тежките си изгаряния.
От биологията ни е известен друг факт: как войниците-пчелички обезвреждат 5 пъти по-големия от тях свиреп стършел, който разкъсва работничките и ги изяжда: скупчват се около него, застилат го с телцата си и благодарение силното трептене на гръдните им мускули, повишават температурата и буквално го овъгляват. Но се опичат и те…
Така, както тези самоотвержени пелички, днес постъпват и моите колеги.
Предлагам:
Когато отмине тази проклета епидемия, МЗ и БЛС да им издигнат една паметна плоча до Паметника на медицинските чинове, загинали във войните, където от 2005 г. ежегодно на 15 август, Деня на Спасението, отдаваме почит на нашите колеги, загинали при спасяване на своите пациенти. И на плочата да са кацнали пчеличките-войници.
През сълзи: Поклон, мили колеги! Вие сте като тях.
