Изгубихме мъдрец

“Добрият лекар е философ, на боговете равен!”, това е определението на бащата на медицината Хипократ, живял 500 г. пр. Хр.

Най-известният, авторитетен и обичан български лекар с емблематичното за нашата медицина име Чирков бе изпратен унизително скромно и ненатрапчиво. Телевизиите на отделиха не повече от две минути на сбогуването. От по-видните мъже в държавата видяхме само здравния министър. Останалите сигурно ги беше срам. Една телеграма, букет – и толкова; не им видяхме нито очите, нито жеста, който този колос заслужаваше.

Не може да се очаква в това карантинно време да очакваме стълпотворение, както при прощаването с Марадона в Аржентина, нито 3-дневния ѝ траур. Но в София можеше да бъде обявен официален траур поне за няколко часа; със свалени знамена пред официалните ведомства – НС, МС, Министерствата. Не видяхме и задължителното 1-минутно мълчание в Парламента – все пак, Чирков беше и депутат. Никой не отговори и на предложението ни на негово име да бъде кръстен някой по-голям обект в София – булевард, площад (както навремето приеха идеята ни да има бул. “Марко Семов” и ул. “Проф. К. Чилов”).

Всички помним унижението как буквално изритаха Чирков от директорския пост на болница “Св. Екатерина”, която той самият, с огромни усилия и тичане по държавни и финансови институции, изгради и оборудва, та я направи първато модерно съвременно лечебно заведение у нас? Просто в един прекрасен ден намерил на бюрото си заповед за уволнение – стояла, накриво подхвърлена там от санитарката… (Обожаваше чистотата и реда; и това му е направило впечатление)

И само с него ли се случва тази гавра?

Предлагаме на СО: 1. Да назове на негово име улица; 2. Да му издигне бюст-паметник пред УМБАЛ „Св. Екатерина“.

 

А може би нашите държавници не могат да преглътнат диагнозата, която постави за здравеопазването ни?

“Не помня по-голяма нищета в здравеопазването. Накратко – положението е катастрофално. В здравната ни система цари пълен хаос и беднотия. Дотам се стигна заради допуснати големи грешки. Не беше изградена една съвременна система на общественото здравеопазване. Може и да е била архаична формата по време на Живков (“Семашко, бел. Т. Н.), но все пак бе създадена и функционираше нелошо. Просто трябваше да си остане и само да се усъвършенства. А ние превърнахме болниците в комерсиални структури, които само търсят печалбата, без да предлагат медицински грижи на най-високо професионално и хуманно ниво. (Подчертал е – ХУМАННО, какво по-ясно? Човеколюбието отдавна изчезна от Свещената Медицина, меркантилизирана от един самозванец с огромно самочувствие, Т. Н.). Правителствата са виновни, защото не изградиха неормална (НОРМАЛНА!, Т. Н.) структура на системата. Вижте какво стана с Университетските болници: превърнаха ги в търговски дружества. Такова безумие няма никъде по света – ето една голяма грешка. След изграждането на Здравната каса трябваше да се създадат и допълнителни дружества, където допълнително да се осигуряват пациентите. И парите от вноските на данъкоплатците да отиват в тях, в Здравната каса, а не в бюджета на държавата. (Ами оттам по-лесно се усвояват за други цели, Т. Н.)”

Какво по-ясно – събрано в няколко изречения?

Къде и кога го е казал? Звучи като издумано вчера. Така ще звучи и утре; даже – още по-лошо. Защото никой от НС, МС и МЗ не си дава труда да оправи батаците, в които сме затънали – не до колене, а до шия!

Тяхното лично и на семействата им здравеопазване нали е осигурено…

 

Сбогом, Алекс!

 

Дълбоко набожен: “Не мога да мразя, нито да отмъщавам; ако си отмъстителен – значи не си дорасъл да бъдеш добър християнин; никога не си спомням за стореното лошо: така са смятали за редно, така са го сторили. Подминавам ги с безразличие. Гледам напред, защото злобата те разяжда. Ако са ме предали, пак мога да работя с тях, но – “с едно на ум” И, още: “Не ям агнешко, защото ми е жал за агънцето.”  От пороците най-много мразеше лъжата; “Никога и за нищо не съм лъгал.”  Най-много обичаше да се развлича с четене – на френски класици и историческа документалистика (безупречно владееше трите основни езика – немски, френски и английски). Беше влюбен в природата (“Най-добрият аромат е не на парфюмите, а на Природата – цветята, плодовете.). Обожаваше залезите край морето, затова много често ходеше до Варна, където построи великолепна Кардиохирургия. Принцип: “Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе.” Любимо цвете: “Розата, защото е красива, но има и бодли; нали така е и в Живота?…” А него го бодяха, не му прощаваха, че се извисява; в България това не е позволено!

За него нямаше работно време – “от – до”. “Ще стоиш в болницата, край леглото на болния човек, докогато той има нужда от тебе.”

Като студент е бил боксьор в Клуб “Академик”; побеждава не кого да е, а самия Стоян Пиличев. Но от ударите под кръста на някои колеги не можа да се опази.

Бидейки лекар по разпределение в родния Лом, си прави в мазето на болницата малка лаборатория, където оперира сърца на кучета, след което ги съшива и пуска. Не можеше да наранява.

Присаждаше и оперираше сърца, а неговото беше рана до рана…

Не е ли така с всички наши знаменитости?!

Сбогом, Алекс! Бог да те прости, Той със сигурност те обича!

Винаги се стремете да бъдете добри и позитивно настроени.

Не допускайте лоши мисли.

Не изпитвайте злоба, завист и омраза.

Мозъкът (т. . чувствата, негативните мисли, бел. Т. Н.) е 100 пъти по-опасен за сърцето от цигарите.

Ако не прощаваш, не си добър християнин. Готов съм да простя дори предателството, но после си имам едно наум.

От всички животни най-много обичам агънцето, защото е толкова невинно. Затова никога не ям агнешко.

Любимото ми цвете е розата – тя е като живота: прекрасна, но има и бодли…

Обожавам залеза на морския бряг.

Най-хубавият аромат е не на изкуствените парфюми, а на Природата – цветята и плодовете.

Три неща, които трябва да пожелаеш на себе си и другите: здраве, радост и добри приятели.

Три – които да контролираш: овладяване на темперамента, езика и поведението.

Три – които да култивираш: смелост, доброта и любов към околните.

Три – които да дадеш: възможност на бедните, утеха на тъжните, похвала на този, който заслужава.

Три – които да избягваш: жестокост, надменност и неблагодарност.

Три – които да се възхищаваш: красотата на природата, децата и възрастните хора.

 

Струва си човек да ги запомни и изпълнява.

Да се възхищаваме на Децата си!

Tags: 

Comments are closed.