Кметът на гр. Хюстън, щат Тексас обяви специален Ден на д-р Джоузеф Верон. С какво се е прочул този американски колеги?
Шеф на Ковид-отделението в една от градските болници, той е фотографиран от Го Накамура в момент, когато – в лично защитно облекло, скрива в прегръдката си един възрастен пациент, ридаещ като малко дете за… съпругата си. Наистина – трогателно. Снимката мигом обикаля целия свят и прави лекаря заслужено популярен и обичан.
Пред бТВ колегата заяви, че най-голямата му награда не е този Ден, посветен на човеколюбието му, а “Довиждане”-то на излекуваните от него пациенти. От м. март той не е прибирал вкъщи! Въпреки неистовата умора, сините му очи сияеха: заедно ще победим тази проклета пандемия и ще ни дойде на гости в България. Каза, че се бори на два фронта: единият е вирусът, вторият – глупостта на хората, особено на младежите, които не престават да ходят по барове и дискотеки, където заразяването става най-лесно.
Всеотдайността на Лекаря е присъща и на българските лекари.
Ямболските хирурзи д-р Васил КОВАЧЕВ и доц. Николай НЕДКОВ неведнъж даряваха кръв дори и по време на извършвани от тях операции.
Помня д-р Ковачев (1920 – 1975), чието име за Ямбол означаваше нещо като Хипократ, заявявам го без всякакво неудобство. Ходеха да го питат дори и за стерилитет. Оперирал е наранено сърце; стомашните резекции ги правеше за 20-тина минути; не се колебаеше да извършва и неврохирургически операции; и винаги – виртуозно, с успех. За съжаление, много пушеше – и това му докара белодробния рак.
В града бързо се разчу за състоянието му.
Най-неочаквано една хипертоничка, Недка, лежащо болна в нашето Кардиологично отделение, ме попита може ли да дарява кръв. Попитах я – защо. Отговорът й ме потресе.
На младини д-р Ковачев я оперирал по повод перфорирала язва. По-късно сестрата й разказала. Преценил че се налага кръвопреливане, но не искал да губи време. Легнал на съседната маса, казал й да му източи 450 мл от неговата вена и да я прелее на пациентката му (разбира се, били от една и съща група). После станал и продължил да съшива разрязаните тъкани.
Та, ето мотива на тази жена:
– Аз дължа кръв на д-р Ковачев. Нека да му я върна, той сигурно има нужда от нея.
Благодарих ѝ и отминах, разчувстван.
Недке, Недке, д-р Ковачев в този момент имаше нужда само от една по-лека смърт…
Години по-късно предложих на директора на Ямболската болница д-р Панайот Диманов да кръстим Хирургичния блок на името на този най-знаменит наш съгражданин, колега и голям, необятен Лекар и Човек.
Табелата с този надпис беше открита с малко, но сърдечно тържество. Там беше и престарелият доц. Недков, който плака на глас.
Така д-р Ковачев се върна, макар и посмъртно, в родния си град.
