Съавторство с шефа

Дългогодишният ръководител на Катедрата по социална медицина и здравен мениджмънт проф. Иво Димитров (с когото създадохме Националната Среща по здравен мениджмънт “Проф. Тодор Захариев”) си спомни:

“Като млад асистент написах обзорен труд. Занесох го на проф. Захариев с молба за мнение. По стара българска традиция След известно време ме повика и ми каза: “Трудът ти е сполучлив, нанесъл съм незначителни корекции. Но си допуснал една огромна грешка.” Изтръпнах. Той посочи името си на заглавната страница и ме попита: “Какво съм написал в този текст – няколко страници или може би – абзаца?” Понеже продължавах да мълча, той настоя: “Ще ми посочиш ли моите изречения?”. Трябваше да промълвя: “Нищо не сте написал.”, за да чуя добродушния му смях: “Е, тогава, какъв съавтор съм ти аз?”. “Но нали така е прието – да се вписва и ръководителят като автор?”. Продължи да ме измъчва: “Къде е записано това, в кой закон, в кой правилник?”.

Извади най-дебелата химикалка и собственоръчно зачеркна името си.”
Има ли нужда от коментар този спомен?…

Почтеност и морал – това беше проф. Тодор Захариев. Обграден с любовта на своите деца проф. Тодор Захариев, нац. консултант по съдова хирургия и доц. Бушка Захариева, ръководител на Клинична лаборатория “БОДИМЕД”, той живя над 90 години. Но споменът за неговия достоен живот няма да избледнее.

Tags: , , ,

Comments are closed.