Това ли е “Моята борба”

6 януари – Богоявление, Йордановден и рожден ден на Ботев.

Напразно очаквах по националните медии да чуя някое от неговите огнени стихотворения, да чуя “Моята борба”, “Майце си”,  “Хаджи Димитър” или песента “Пристанала”. Цял ден се обсъждаше дали ще се проведе “Леденото хоро” в родния му град Алтън Калофер и как ще реагира кметът на заплахите, че ще бъде глобен за нарушаване на противоепидемичните мерки. Той заяви, че ще плати глобата /разбира се, от общинския бюджет/.

Е, половин България си отдъхна: изиграха го!!! Блъскаха се, до пояс в Тунджа и развяваха… българското знаме. /Бъдете сигурни: никой от тези пияндури не би могъл да каже наизуст и една строфа от стиховете му./ Родните телевизии закипяха от умиление, сякаш отново сме победили франсетата на футбол. Настана всенародна неописуема радост: “Булгар, булгар!” Не бихме се учудили, ако някой пъргавелко предложи на ЮНЕСКО да включи Хорото в списъка на световната духовна съкровищница. Така, де. Ние сме дали на света и тричането на кучетата, и фалшифицирането на изборите, и още подвизи безчет.

Че като заваляха едни поздравления, едни възхищения по форумите: “Бъл-га-ри, ю-на-ци!”; “Поклон и респект пред кмета!”, “Това е българският дух…”

Какви е деца раждала, раждала, ражда и днеска…

Какви деца ли? Държавата успя да ги опростачи, да им набута чалгата в мозъците, да им внуши ценностите си: пари, кючеци, сервилничене пред чужденците.

Напразно неколцина от приятелите ми във Фейсбук се опитахме да вразумим възторжените почитатели на просташкото хоро и на кмета-бабаит. Получихме яростни обвинения в национален нихилизъм. Как може да не харесваме тази мъжка проява; ние за гей-парадите ли сме; нарекоха ни “меки китки такива”!

Г-н Кмете на Калофер,

Поднесе ли венец пред паметника на най-видния ти съгражданин?

Знаеш ли поне ред от “Моята борба”?

Щото твоята борба я видяхме.

Comments are closed.