“Около 1 млн българи живеят извън страната. С 50 000 годишно се стопява България. Това означава, че не е много трудно да се предвиди бъдещето ѝ. Демографските проблеми ще поставят големи тежести върху икономиката и социалния сектор през следващите десетилетия. Почти 1200 села имат под 50 души. Общински болници се затварят, много от старците живеят в изолация, с периодична доставка на храна. Цели области на страната заприличват на призрачни зони, изоставени и замръзнали във времето.”
“Лос Анджелис Таймс”/юли 2020 г.
Обсъждане. Нищо по-тъжно от този текст в американско издание. По проблема сме забили още от 1988 г. (книгата “Децата, без които не можем”), когато – забележете: имахме 2,1 на хиляда прираст. Положителен! Още тогава предсказах, че до 300 години ще изчезне и последният българин (границите още не бяха отворени). Сега сме вече над 5,6 на хиляда – но отрицателен.
След дошлата “демокрация” няма партия, която да не прегърна демографската тема; и все с бодрячески обещания, че ще се справи с нея. Чат-пат се свикват някакви вяли конференции – и дотук. Няма време за проблема – трябва да се усвоява властта (разбирай – европроекти за млрд евра). Разбира се – за лично и семейно ползване.
Планът “Ран-Ът”, приет единодушно от 240-те ни “народни избраници” не го скри: през 2050 г. трябва да станем 3,5-4 млн. Без да се уточнява – от какъв етнос.
