На вниманието на Министъра на здравеопазването: Неумолимият, жестокият чиновник

КОПИЕ: Централната Комисия по професионална етика при БЛС

По една от телевизиите излъчиха клипче, качено във Фейсбук от една потресена майка, пътничка в самолет на американска компания, преди излитането. Заснела е как съпругът ѝ неуспешно се опитва да сложи маска на лицето на 2-годишната им дъщеричка, която – уплашена, не му дава. Идва някакъв стюард – строг, намръщен, досущ надзирател в нацистки концлагер и го предупреждава, че ако не успее, ще ги свалят. Младият татко пак пробва, но детето пищи и се мята; важната и, както ще се окаже – съдбоносна! – мисия е невъзможна. Церберът отново се надвесва – като палач! – над главата му и заповядва на цялото семейство… да слезе, иначе самолетът няма да излети. “Шегувате ли се? Нима ще ни го причините?! Ето, закрил съм устата и нослето с маската.” – недоумява човекът. “Никаква шега! Хайде – напускайте!”…- неумолим е изродът, цял надзирател в нацистки концлагер.

И младото семейство, платило билетите си, вече предало и багажа си, трябва да слезе – като арестанти, като най-долни престъпници. Майката ридае като на погребение. Да, има погребение: на разума, на човещината.

Нито един от чинно седящите, като роботи, по местата си пътници не се намеси, не скочи в защита на тези беззащитни хора, станали обект на истинско варварско нападение. Не се ли чувстваха неудобно – като мръсници, подлеци, мерзавци? С каква съвест изоставиха тези мили тероризирани хора буквално на произвола на съдбата – и литнаха в небесата, близо до Господ?! (Така през онези страшни нацистки времена в Германия никой не надига глас да защити арестуваните си сънародници – социалисти, синдикалисти, инакомислещи; после – и милиони евреи. Докато унищожението сполетява и целия самозабравил се, помислил се за богоизбран германски народ.)

Беше ги победил неумолимият бездушен чиновник: за когото няма нищо ценно, освен буквата и запетайките на наредбите. Къде пише, че 2-годишно дете трябва да пътува в самолет с маска? СЗО посочи годините: над 12. Важното е да се спази заповедта: нахлуваш му маската, и точка. Пък дори и да е още почти бебе.

 

Казахме – “бебе”.

Ето и друг случай с чиновник, този път – наш. При това – акушер-гинеколог!! Този, който е призван пръв да поема Живота в ръцете си.

Млада родилка от Ямбол, втора бременност. Контракциите започват. В Областната болница не я приемат: персоналът е болен, отсъства (няма ли частно АГ-отделение?). Линейката поема към Стара Загора. В Университетската болница преценяват, че… раждането не е започнало и връщат жената… Отиват до частна болница; там дори не я преглеждат… Повтаряме:

Става въпрос за родилка със започнали контракции! Не можем да го изпишем с по-едри букви!

Линейката обръща – по дългия път към… Бургас, където, най-после, бебето се ражда.

Колко клм са това, какъв стрес и напрежение! И какъв риск – както за нероденото, така и за родилката?!

Бога ми, никога не съм писал против лекари; само съм ги възпявал и възвеличавал – в десетки книги, статии и интервюта. Винаги е било заслужено, защото не мога да измислям и никога не си кривя душата и перото.

Но – как да възхваляваш подобни безотговорни типове в бели престилки? Да, прочетохте правилно, не си връщам думите обратно: бездушни безотговорни, не – престъпни! – типове.

Ако искат, нека се сърдят, дори да ме съдят за обида.

Но те вече са осъдени – от човешката и професионална съвест.

Имат ли я?

Колко пъти повдигахме въпроса с изгубеното човеколюбие и емпатия (съпричастност) в нашата най-велика професия? И конференция организирахме навремето в Смолян. Получихме единствено сухи служебни писма от МЗ и БЛС, имитиращи насърчение.

Comments are closed.