Каква комисия по професионална етика ни е нужна?

Ощев зората на възстановяването на БЛС бяхме решили да имаме и Етична комисия, с основна цел да бди за чистотата и нравствеността на съсловието и да има право да наказва онези колеги, които я престъпват, вкл. да отнема правата им определено време. Д-р Стоян Ботев наложи за пръв неин председател проф. Стоян Попкиров, изискан достолепен джентълмен, специалист по изгарянията в “Пирогов”, немски възпитаник. Съдовият хирург от Пловдив доц. Евгени Сакакушев настояваше комисията да носи стряскащото име “Съд на честта”; така било навремето във втория по големина и пръв по самочувствие град в България. За съжаление, тези симпатични романтици бяха възрастни и скоро починаха. Председател на Етичната комисия стана друг почтен човек – алергологът доц. Богдан Мустаков; твърд седесар; скоро ги последва в Небитието и той, без да извърши нищо.

/Тук ще вмъкна, че именно по предложение на проф. Попкиров на един Събор във ВМА за зам.-председател на БЛС бе избран зъболекарят, който впоследствие обърна хастара на българското здравеопазване. /

На 13 януари 1990 г. проф. Димитър Радонов, АГ, организира в препълнената аула на Центъра по хигиена Общо събрание, което единодушно реши да възстанови БЛС . Неочаквано той не беше избран за негов председател, макар да имаше най-големи заслуги за тази идея, защото възпитаникът му доц. Атанас Щерев наложи на поста проф. Иван Киров, педиатър и инфекционист, който дотогава не вземаше никакво участие в десетките ни среднощни заседания в мазето на Центъра, ъдето обсъждахме Устава и Правилника.

Причината: брат на проф. Радонов бил генерал Крум Радонов, пирински партизанин; ерго – още в началото БЛС щял да се разцепи, защото тогава избуяваше справедливият гняв срещу тоталитаризма. Така още в началото съсловната ни организация бе политизирана. Благ, мил, определено антикомунист, диалогичен и добронамерен, но престарял и изморен, проф. Киров ми призна, че скоро ще напусне, понеже се чувства слаб като лидер и организатор. Говорили сме и за Етичната комисия, безсилна да въведе ред в започващото разслоение, но тогава членството не беше задължително и, според него, това спъвало правата ѝ.

Какво имам предвид? Тогава нашумя случаят с д-р Мильо Милев, директор на ХЕИ – Кърджали. Човекът получил инфаркт и го хоспитализирали в Кардиологичното отделение. Минаващият визитация ординатор-седесар го забелязал, че чете в. “Дума”; навил го на руло и халосал колегата с него по главата, пред всички пациенти в стаята… Дни по-късно Милев получава втори инфаркт, този път – фатален и близките му посочваха кардиолога за пряк виновник, тъй като му предизвикал стрес. Имаше и други идиотщини. Д-р Кръстьо Кръстев, говорител на “Подкрепа”, се разхождал по коридорите на “Пирогов” с предизвикателен надпис на престилката “Аз не преглеждам комунисти”.

Друг пироговец, хирург, се хвалеше, че първо питал пациентите си за кого ще гласуват на предстоящите избори за Велико НС; ако си признаят, че са от БСП, не им слагал упойка на амбулаторните инцизии… Проф. Киров сподели възмущението ми, но ме попита:  “Как да ги накажем, Найденов? Те не са наши членове; нямаме никакви права над тях. Да ги съдят пациентите. Когато членството стане задължително, Етичната комисия ще има думата.”  Да, “не са наши членове”, но взривяват доверието в свещената професия! Предложих му да излезем с остра декларация против подобно отношение – отказа. С какъв мотив ли? Сега пък били “наши”, сиреч – антикомунисти… “Няма нищо по-лошо за една партия, ако защитава негодниците си”, е казал не друг, а кървавият сатрап Ленин…

Е, сега, когато всички са наши съсловни членове, какви права има Етичната комисия за регулиране на нравствеността и чистотата на най-великата професия?

След 2 години мястото на безконфликтния проф. Киров зае амбициозния,т пробивен и неудържим д-р Димитър Игнатов, за да остане на върха цели 10 години и да боядиса организацията тъмно-синя; той я направи буквално прикачен инвентар към Парламентарната си група. Тогава бях член на централния УС. Без да пита никого, камо ли да иска позволение, Игнатов беше направил БЛС колективен член на Профсъюз “Промяна”, в противоречие с Устава, според който нямаме нищо общо със синдикатите. Но целта тогава беше да се сваля правителството на Жан Виденов и всички си замълчахме…

С политическата целомъдреност на организацията ни беше свършено веднъж завинаги. Игнатов си заслужи депутатското място /два мандата/ и продължи с целенасоченото й тъмносиньо боядисване. Макар определено да съм с демократични разбирания, намерих това за недопустимо и публично му поисках оставката /абсолютно необмислена и грозна постъпка, за която до ден днешен се укорявам/. Просто трябваше да напусна УС, нищо повече.  Но в живота е така: повече съжаляваш не за това, което си направил, а за това, което не си. Все пак, успях да прокарам идеята си за допълнение в чл. 39 на Устава: депутати да нямат право да бъдат избирани в ръководните органи на БЛС. То бе внесено от Столичната лекарска колегия, на чийто УС бях 2 пъти член, и прието на Събора в Слънчев бряг на 7 април 2002 г. само с 1 глас болшинство…

 

Но сега думата ми е за Централната комисия по професионална етика /ЦКПЕ/. Тя се състои от 1 председател и 10 члена, избирани “ан гро”, т. е.  без значение откъде са и с каква специалност. Те разглеждат жалби от различно естество, но нямат никакво право да налагат каквито и да са наказания; просто преразпределят и препращат сигналите до съответната РЛК, където членува лекарят, срещу когото са отправени. В някои случаи се иска мнението на съответния национален консултант, който пък по никакъв параграф не е длъжен да отговаря нито на жалбоподателя, нито на ЦКПЕ или Регионалната КПЕ; досегашното практика показва, че не се откликват; и са прави – малко ли им е другата работа, та и с морално-етични проблеми да си губят времето? Това прехвърляне на топката може да го извърши всяка служителка в Централата. А и какво мнение може да даде ЦКПЕ напр. относно жалба от АГ-характер, след като в нея няма нито един АГ? Или по кардиохирургия, инвазивна кардиология, офталмология и т. н.?

 

Тази безсмислица на ЦКПЕ е забелязана от сегашния й състав. На съвещанието в Арбанаси/есента на 1919 г. се определи голяма комисия от нейни членове плюс колеги от КК, които да предложат идеи за усъвършенстване на работата й посредством допълнения в Устава. Досега не ми е известно да е постъпило дори едно.

 

Нашето предложение в случая е:

Уставът коренно да бъде преобразен в частта си за Лекарска етика. В състава на ЦКПЕ да влизат всички национални консултанти по отделните специалности, за да могат адекватно и експертно да преценяват пропуските в работата на своите колеги. Не става въпрос да ги наказват – а да посочват грешките, да излизат с предложения за предотвратяването и избягването им. ЦКПЕ не е Трибунал, нито “Съд на честта”, но не е също и чиновник-архивар, за завеждане на входящ номер и регистриране на постъпилите жалби, и като волейболист да прехвърля топката към Регионалните ЦКП, където, повярвайте, никой досега не е мъмрил свой колега, с когото работи рамо до рамо; нито пък ще му посочи грешките и ще му даде идея как да ги отбягва занапред.

ЦКПЕ и РКПЕ просто съществуват абсолютно формално. Ако греша, съм готов да си понеса наказанието и да приема укорите.

Tags: , , , , , , , ,

Comments are closed.