На вниманието на Министър д-р Божидар Нанев
Копие: Премиер Бойко Борисов
Копие: В. “168 часа”
Неотдавна в. “168 часа”, а след него – и компетентният по всички въпроси Сашо Диков се нахвърлиха срещу д-р Румен Хичев.
Стана традиция безотговорни медии да сатанизират преуспяващите наши сънародници и във всяко тяхно действие да търсят скрити, кобни замисли (не ще и дума, неизменно “свързани” с меркантилност и конфликт на интереси). Това несъмнено е една от причините държавата ни да тъпче на едно място във всяко едно отношение.
Д-р Румен Хичев, завършил във Варна, е първият български лекар, отишъл да специализира военна администрация в САЩ (1993-94 година). Връща се, но тогава малкият му 3-годишен син заболява от лимфома. Българските хематолози не дават гаранции за излекуването му. В отчаянието си младият баща пише на адмирал Оуенс с молба за някакво съдействие; изпраща му и епикризата.
И чудото става – адмиралът, останал с отлични впечатления от учението му в САЩ, изпраща чартърен военен самолет във Варна, за да вземе семейството му с болното дете; уникален за България случай, прецедент на човеколюбие и колегиалност, проявени от един американски адмирал към един никому неизвестен лекар-баща от микроскопичната за размерите и мощта на световната сила балканска страна!
За първи – и засега единствен – път на българско летище, без дори да иска позволение, се приземява американски военен самолет, при това – със съвършено мирна хуманитарна мисия: да транспортира безплатно едно българско дете за лечение в САЩ!!
Цели 9 месеца момчето лежи по американските хематологични клиники, преживява 2 лапаротомии и жестоки химиотерапевтични курсове. Има моменти, когато се очаква най-лошото! За да издържа него и семейството си, д-р Хичев първоначално спи по църквите и се препитава с подаяния, като през това време защитава българската си диплома, като се явява пред строгите, взискателни комисии. Иска да бъде хирург.
Емигранти като него нямат право да работят с пациенти и не му дават лиценз да оперира; единствената възможно допустима работа е да аутопсира. Тогава започва да се занимава с трансплантации на органи и тъкани.
И ето, от 1994 г. е в този бизнес (тази дума и дейност не е обидна – тя означава спасяване на нуждаещи се хора, не само доходна работа! – но може ли това да бъде разбрано и оценено от завистливите българи и дребничките журналисти, на всяка манджа мерудия, ровичкащи на всяка цена да измъкнат някаква жълтевина, някаква изсмукана сензацийка?)
Днес д-р Румен Хичев е избран (след спечелен конкурс!) за директор на американската неправителствена организация “Остеотех”.
Какво лошо или порочно има в предложенията му към МЗ за безплатно създаване, оборудване и функциониране на национална мрежа от тъканни банки?! При това – с обучение на българския персонал (също безплатно за нас!). “Остеотех” никога не е сключвала договор с МЗ, а само, в миналото, с фирма “Бултрансплант”; с преобразуването й в Изпълнителна агенция по трансплантациите (2004), той е нищожен и в момента “Остеотех” има договори с 13 български болници, които са търговски дружества и имат право да ги сключват.
Тъканите се обработват у нас, за наши нужди (от 2003 до 2009 г. тези високотехнологични имплантанти-анографти, са 387), като излишъкът се изнася в САЩ. И вместо да го подкрепят и насърчават, някои медии се нахвърлиха срещу нашия достоен сънародник, а във визитата (абсолютно безплатна за бедна България!) на зам.-председателя на НС, здравния министър и директорката на ИАТ при него съзряха тъмен бизнес и далавери… А поканата им беше отправена (и финансово обезпечена) от Евроатлантическия фонд и Федерацията “Американски граждани от български произход”, съгласувана с Държавния департамент на САШ, МВнР и Посолството на България в САЩ.
Д-р Румен Хичев е сторил и други забележителни добрини за отечеството ни. През 2006 г. той организира у нас (на разноски на американски неправителствени организации) работно посещение на най-видния детски гръбначен ортопед-хирург в света проф. Боачи, който извърши с екипа си десетки операции на болни от тежки сколиози българчета, които никой дотогава не се е наел да лекува. (А у нас има поне 4000 обречени деца с подобни диагнози.) Ще повторим: абсолютно безплатно за България бяха спасени от парализа десетки наши деца. Нещо повече – във Варна беше оборудвана и детска ортопедична операционна зала. Разбира се, напълно безплатно за страната ни.
Да сте прочели в български вестник поне 5 реда за това чудесно здравно и човешко деяние, замислено и организирано от д-р Хичев? Някой от държавниците ни да го е наградил, да му е благодарил или поне – публично похвалил? Или, най-малкото – защитил от хулите в жълтите пасквили?
И този ли наш сънародник-благодетел искаме да прокудим от България?! Защото и най-добронамереният човек ще се откаже и ще си отиде, когато непрекъснато го замеряш с клевети и най-гадни нелепи обвинения.
И после се чудим и вайкаме защо в България така и не можем, вече десетки години, да организираме и осигурим рутинни трансплантации на органи и тъкани, както е навсякъде в ЕС. Какво желязно противодействие на успеха са завистта, неблагодарността и клеветата! Човекът, който ги проявява, не може да преуспее, той само тъпче на едно място и ругае и проклетисва задминаващите го. Същото се отнася и до държавите с подобно поведение.
Крайно време е не само МЗ, но и цялото правителство да се замислят за необходимостта и ефективността от изпреварващата, леко агресивна П. Р.-политика като предпазване и противодействие срещу зложелателните журналисти, вечно мърморещи и търсещи далавери дори и зад всяко благородно и родолюбиво дело.
