Благодарност по братски

През 1999 г. правителството на Костов изпрати безвъзмездно на младата държава Македония 94 танка Т-55 и 108 гаубици, наскоро ремонтирани и напълно годни, с пълен боекомплекс – по 42 снаряда за всеки танк и 100 – за всяка гаубица, плюс оборудване и резервни части, инструменти за ремонт и поддръжка. Тази внушителна бойна техника бе извозена на немски влекачи с меки гуми, за да не се повреждат пътищата /повечето от тях – строени още от цар Борис…/. През 2003 г. братята ги претопиха под предтекст, че не отговаряли на стандарта на въоръжените им сили. И продължиха да ни обсипват с хули, да ни наричат татари, монголи, фашистки окупатори; всичко това – записано черно на бяло в учебниците на децата им…

Разбиха ни паметната плоча на Каймакчалан, увековечаваща подвига на нашите храбри войничета, загинали за свободата им. Престъпникът с чука – един приличащ на клошар “журналист”, не бе наказан; плочата не бе възстановена. Неколкократно разбиваха и плочата, на моста на Вардар, в памет на героизма на Мара Бунева. Не се посвениха да изкъртят дори и паметния знак на удивилите се туристи на Дойранското езеро.

Сега ни горят и националното знаме. Щели да наказват извършителите? Не го вярваме.

Подготвят се да целуват албанското…

Comments are closed.