Я ПАМЯТНИК СЕБЕ ВОЗДИГ НЕРУКОТВОРНЫЙ

Така казва Пушкин за себе си. Правилно е определил своето място в руската литература – той е един от ваятелите ѝ.

Не е малко преживе да оцениш някому заслугите. Не става въпрос за авторитарните паяци /Сталин, Георги Димитров, Брежнев, Живков/, на които – естествено, по тяхно благоволение – бяха издигнати бюстове или дори паметници в цял ръст. Когато Червенков беше диктаторът на България, Висшият Медицински институт беше кръстен на него /началото на 50-те години на миналия век/.

В днешни време аувековечаване на жив медик е рядкост. Клиниката по хемодиализа в УМБАЛ “Александровска” отдавна носи името на създателя на хемодиализата в България /естествено, със задължителната подкрепа на акад. Атанас Малеев/ – проф. Здравко Киряков, и това е напълно заслужено. Преживе на големия наш педиатър и инфекционист проф. Иван Киров Инфекциозната болница получи името му. Клиниката по кардиохирургия в една частна софийска болница бе назована “Проф. Ал. Чирков” 2 години преди кончината му. Нима не го е заслужил?

Така е и относно Факултета по обществено здраве при МУ – София – той вече се казва “Проф. Цекомир Воденичаров”. Необичайно ли е? А кой го основа преди 30 години и го разви? Кой създаде ФОЗ и във всички останали Медицински университети в страната? Кой подготви десетки висококвалифицирани кадри по здравен мениджмънт и издаде основните учебници и учебни помагала по темата? Отговорът е един.

Приветстваме решението на Академичния съвет и на новия Ректор на МУ – София идеята за наименоването на ФОЗ.

Tags: , , , , ,

Comments are closed.