“Аз, лекарят”

Пререждайки библиотеката си, открих първата си книга – “Аз, Лекарят” /”Профиздат”, 1985/ – малка, джобен формат, синя, буквално като една човешка длан. Посветена на паметта на д-р Константин Страшимиров /1920 – 1985/, с краткото посвещение “Беше човечен”, което редакторът настояваше да махна, защото не било звучало съвременно… Но кога човечността е била актуална и не е била отричана, макар и скришом, от властимащите, защото те не я изповядват и се плашат от нея? Възразих му, и той неохотно го остави.

Книжката /над 2200 тираж/ се изчерпи за седмица-две. Тутак-си в издателството постъпило протестно писмо от тогавашното ръководство на ямболската Окръжна болница, задето са оставили обвинението ми към тях, че за 7 април награждаваха единствено себе си. Та нима не бе истина? Обираха де що имаше почетни звания, ордени и медали, сякаш нямаше други прекрасни лекари – само че те бяха членове на Партията с главно “П”, нито нейни номенклатури.

След години /вече работех във в. “Земеделско знаме”/ ми се обадиха последователно двама непознати мъже, които ми заявиха, че след като прочели тази книжка, са избрали медицината за своя професия, явили се на кандидат-студентските изпити и са се дипломирали. Впрочем, същото ми заяви – в кабинета си в Александровска болница, а и на всеослушание, пред УС на БЛС и журналисти /през януари 2020 г. в Аудитория “Проф. Янко Добрев”/, и бъдещият министър проф. Костадин Ангелов. Като абитуриент възнамерявал да кандидатства в Правния факултет, но леля му, шеф на Библиотеката в Нова Загора, му дала тъничката ми книжка; прочел я на един дъх, за два часа, върнал се вкъщи и възторжено заявил на родителите си, че иска да става лекар. Заради нея! Малък комплимент ли е това за един скромен автор?

Ще споделя още нещо. При една командировка в Пловдив, като млад журналист във в. “Здравен фронт”, се отбих за някаква справка при дългогодишния началник на отдел “Народно здраве” на Окръжния народен съвет д-р Радич Радичев. Беше известен със строгостта си. Като разбра кой съм, възкликна, най-неочаквано отвори чекмеджето си и извади “Аз, Лекарят”:

– Уважаеми колега, когато трябва да санкционирам някого за лошо изпълнение на професионалните задължения, го викам, давам му Вашата книжка и го задължавам да я прочете. След два дни трябва да ми я върне, да й направи разбор и сам да си определи наказанието – като съпостави своето деяние с работата и подвизите на описаните в нея колеги.

Виж ти, не съм знаел, че “Аз, Лекарят” можела да играе ролята и на Етичен, пък дори и Наказтелен кодекс…

Все пак, тази необичайна оценка на д-р Радичев, наред със споменатите признания на тримата колеги, които са предпочели медицината заради първата ми книга, ме правят щастлив като автор.

Дано да се чувстват доволни от избора на най-великата професия, която тя им е внушила!

Tags: , ,

Comments are closed.