Проф. Борис Михов /1920 – 2009/, дългогодишен ръководител на Катедрата по педиатрия и генетика при ВМИ “Ив. П. Павлов” – Пловдив, достоен приемник на знаменитите педиатри от национална значимост проф. Иван Андреев и проф. Иван Вапцаров, изглеждаше строг, но беше пълен с човечност и доброта. Той страдаше от нескопосаната “здравна реформа”, която определяше като “Широк идиотизъм в тесния смисъл на думата”. И, още: “Трудно може да се впише в анекс към НРД условието да си добър и човечен.”
Помним други негови откровения: “Лекарите се превърнаха в писари, а студентите нямат и половината от нашия ентусиазъм навремето.” Винаги се интересуваше от лекарските грешки. Казваше, че те идват предимно от недостатъчна анамнеза: или лекарят не е попитал каквото трябва или пациентът е премълчал. Трешката има едно-единствено достойнство: носи поука за останалите колеги. Цитираше проф. Кончаловски: “”Ако болният излезе от кабинета на лекаря, без да почувства облекчение или подобрение, значи той е лош лекар.”
Неслучайно в САЩ при определяне заплащането на лекаря задължително се взема предвид и оценката на неговия пациент…
