Световен ден на здравето!

На 7 април 1948 г. е създадена СЗО. През 1050 г. ООН обявява рождената ѝ дата за Световен Ден на здравето. Празнуват го всички хора, които професионално и морално са отдадени на страдащите.

Написал съм и съм публикувал десетки книги и стотици статии за колегите в бяло.

Но ето едно кратко есе, поместено във Фейсбук, чийто автор е непознатата за мен д-р Искра Цветкова /не знам и къде работи; вероятно е хирург/, което казва много повече с толкова малко думи.

Ето, наслаждавайте се на точен изказ, ясен български език и неподправено чисто сърце на Лекар:

 

“Да си лекар – за мен това е да обичаш. Да обичаш болния, другия, страдащия, чакащия, питащия, надяващия се. Да обичаш бяло. Бели стени, бяла къща. Колата и кучето да са бели. И дрехите, и душата.

Да забравиш маникюр и прически – операционната не ги търпи. Силният грим е недопустим там, където има болка. Да няма празници, съботи и недели; има графици – дневна, нощна, почивен ден, до обяд. Да лягаш навреме и да ставаш рано, да си се наспала и закусила, иначе ти се гади от кръв, миризми и трозни гледки. Да работиш в екип е задължително, а йерархията е безусловна. Нямаш право на паника, хладнокръвието ти е втора кожа.

Да обичаш човека, детето, стария.

Да си учила, чела, помнила и да не спираш да питаш и знаеш. Да не можеш без това – да се връщаш от средата на пътя, че някой те чака и да ставаш от масата на рождения си ден, че те търсят от болницата.

Животът ти да мине в бяла престилка и дрехите ти да остаряват по закачалките.

Обичам този живот и тази работа – и няма раздяла!

Благодаря на тази професия, че с нея съм жива!

И – пазете лекарите!

Честит празник и на медицинските сестри! Без тях трудът ни е безсилен и резултатъ – несигурен, те са дясната ни ръка във всяко положение.

Дължа им благодарност завинаги. Празникът ни е заедно!”

 

Нищо не може да се добави към тези силни думи на колежката, освен:

Благодаря!!

 

 

 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

 

Вашият жест да наградите със своето отличие наши колеги по повод Световния Ден на здравето ме впечатли; за това Ви благодаря.

Трогателен бе и жестът, по идея на БЛС – 1-минутно мълчание в памет на над 100-те лекари и друг персонал, починали от Ковид вследствие заразяване от свои пациенти. Това извършваме всеки 15 август, Деня на Спасението; непрежалимите ни жертви в бяло го заслужават.

Но – какво обезщетение са получили семействата на тези герои? Та те са като войници, загинали на фронта за спасение на Отечеството! Немалко от тях бяха млади бащи и майки, оставили своите малки деца сирачета. Държавата би трябвало да е задължена да плати солидно обезщетение както при трудова злополука по време на изпълнение на професионалните задължения, а когато пораснат, сирачетата да бъдат обучавани безплатно в държавните висши училища.

И, още: какво възнаграждение получават лекарите за нощен труд, повикване за консултация, извънреден труд? Във ваше право би било да свикате синдикатите и БЛС за разговор по темата.

Надявам се на Вашето разбиране и съпричастие.

Бъдете здрав!

 

На вниманието на УС на БЛС, ЦКПЕ, РЛК в страната

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

 

Честит Световния Ден на здравето, обявен през 1950 г. от ООН, по повод създаването на СЗО на 7 април 1948 г.

На всички ви желая крепко родопско здраве и дълголетие.

Днес, следобед, по “Хоризонт” благодарих на Президента Радев, задето е наградил със своя Почетен знак наши колеги, но попитах: а какво се полага на семействата на над 100-те колеги, починали от вируса вследствие заразяване от свои пациенти?! Та това са, все едно, бойци, паднали на фронта за спасяване на Отечеството! Получили ли са обезщетение, както се полага при трудова злополука? Кой ще издържа децата им, останали сирачета?

Току-що изпратих това предложение до Президент Радев. Вие поддържате ли тази инициатива?

Бихте ли ми изпратили имената на колегите от вашия район, почиали от Ковид, за да ги представя допълнително на Президента и да ги включа в бъдещо преиздаване на брошурата ми “Светейки на другите – изгарям!”, наравно с имената на д-р Стефан Черкезов и другите над 130 колеги /над 50 от тях – хирурзи/, починали по време на работа или вследствие заразяване от свои пациенти?

Бъдете здрави!!

(Отгонор получихме до сега само от РЛК – Ямбол и д-р В. Даскалова от Русе)

Comments are closed.