Преди 3 години почина журналистката Албена Ивайлова, 59-год. Ден преди кончината си тя публикува във ФБ своя последен стон. Тогава го преписахме и поместихме във в. “Български лекар”, но ще си позволим отново да прочетем част от него:
“НЗОК, а не НС е събирателен образ на най-отвратителното в българската държава. В това вече съм напълно убедена след днешните поредни часове, пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата. НЗОК е добре смазана машина за унижение на достойнството и досъсипване на здравето на хората, с чиито пари тя съществува. НЗОК до такава степен е пропита от цинизъм, безотговорност и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които някога ще срещнете.
Знаете ли какво означава чакалнята на Столичната Каса – нещо като преддверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта.”
По-нататък жената се оплаква, че не са ѝ придвижили протокола, защото някаква цифра била пропусната от издалия го лекар; затова трябвало да се върне при него. Напразни останали молбите ѝ чиновничката да го впише – все пак, диагнозата е посочена. Никакво внимание. И завършва със следните думи, които би трябвало да засрамят и покъртят сърцето на всеки човек, натоварен с управленски функции в здравеопазването /въпросът тук е: а дали има сърце?/:
“Върнах се вкъщи и си поревах. За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора!”
Обсъждане. Пациентката Албена Ивайлова така и не успява да отиде на другия ден до Онкологията, за да ѝ впишат пропуснатата цифра. Но не от мързел, а просто защото издъхва…
Уважаеми господин Министър в оставка,
През досегашната Ви дейност, колкото и да е кратка, не си спомняме да сте се занимавали с нещо друго, освен с Ковид-19 и ваксините. Както добре Ви е известно /а и неведнъж съм Ви го припомнял/, Медицината не е само вирусология, епидемиология и имунология. Още по-малко – търговия и политика.
Разкарването и затрудняването на онкоболните с въпросните протоколи за изписване на лекарствата наистина е унизително и, извън съмнение, причиненият стрес съкращава дните им. При днешното състояние на електрониката това изобщо не би трябвало да представлява проблем. Апропо, влязоха ли в масовата практика електронните рецепти, както ги обещавахте? За личната електронна здравна карта въобще и не питаме. Нито за липсата дори и на един санитарен хеликоптер.
Знам, че скоро няма да сте министър, но животът на на българин трябва да ни е скъп и да ни интересуват начините за облекчаването и спасяването му!
При тази страшна демографска криза, която след 3-4 десетилетия ще унищожи България, ние трябва да се борим за всеки сънародник!
