Напоследък
заболеваемостта от алергични заболявания, в частност от алергични ринити особено се засили. Клиничните проучвания в различни европейски страни и САЩ показват нарастване броя на боледуващите като той се движи между 20% и 40%.
Заболяването започва в ранна възраст / 5 до 25 год./. Момчетата боледуват по-често от момичетата. Градското население е по-уязвимо в сравнение със селското.Алергичните ринити са типични представители на IgE медиираните алергични
реакции, т.е. на реакциите на свръхчувствителност от I ви тип по Gell и Coombs.
Алергените предизвикващи появата на алергичните ринити се делят на няколко групи: полени, фунгиални алергени, битови алергени, професионални
алергени. Патогенезата на алергичните ринити се свързва с алергичното възпаление, разгръщащо се след контакт на алергена със сенсибилизираната носна лигавица. То се характеризира с участието на специфични клетки / мастоцити,
еозинофили, базофили, дендритни клетки и Т клетки / и отделяните от тях медиатори, неврален рефлексен механизъм и хиперреактивност на носната лигавица към неспецифични дразнители на околната среда.
Симптомите при алергичните
ринити се разделят на ранни / остри / и късно-фазови / хронични /.
Ранните реакции настъпват минути след контакта с алергена и се обуславят от медиаторите на мастоцитите – хистамин, левкотриени, простагландини, брадикинин и PAF.
Те се изразяват в сърбеж, кихане, водниста ринорея и назална конгестия.
Къснофазовите реакции се разгръщат 6-12 часа по-късно. Те се обуславят от натрупване на еозинофили в носната лигавица, което се подпомага от група цитокини.
Късните симптоми са: запушване на носа, загуба на обоняние и поява на неспецифична хиперреактивност на лигавицата.
През 1996 год., специалистите от научните дружества по алергология и УНГ болести, ръководени от необходимостта за
създаване на единна стратегия за диагностика и лечение на алергичните ринити, приеха национален консенсус за алергичните ринити със следната работна дефиниция:
" Алергичният ринит е възпаление на лигавицата на носа, в което
участват много клетки, включително мастоцити, базофили и еозинофили. При предразположени индивиди възпалението води до повишен назален отговор към различни неспецифични и специфични стимули от околната среда и до формиране на
алергичен синдром, включващ сърбеж, кихане, водниста секреция и различно изразена обструкция на носа.".
Лечението при сезонните алергични ринити се определя от тежестта на протичането им. При леките форми препоръчителна е
пероралната или локална употреба на антихистаминови препарати и/или кромогликат в носа.
При умерено тежките форми на сезонните алергични ринити се препоръчват перорални антихистаминови препарати и локални стероиди в началото на
сезона.
Медикамент на избор от групата на локалните стероиди е препаратът Flixonase-воден назален спрей на фармацевтичната компания GLAXOWELLCOME.
Характеризира се с помощно противовъзпалително действие в сравниние с конвенционалните локални кортикостероиди, липса на системна активност и бързо овладяване на симптомите. Не трябва да се пренебрегва и удобството на приемите, което се свежда до еднократно или двукратно впръскване в носа. Поради добрата си поносимост и липсата на системни ефекти препаратът е показан и при деца над 4 годишна възраст. Дългосрочното приложение на препарата е гаранция за терапевтичен успех.