Брой 4, 1999 година
1Kolegium

НЕОТЛОЖНИ СЪСТОЯНИЯ
В РАННАТА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

4. Бронхообструктивен синдром у децата в ранната детска възраст се развива не само при алергично изме-нение на реактивността, но и на фона на вирусна (респираторни - синцит-иалии, аденовируси, парагрипозни, грипни, риновируси) или бактериална (пневмококоза, стафило-, стрептоко-кова) инфекция. Възможно е комби-нирана вирусно-бактериална инфек-ция.

Бронхообструктивният синдром пред-ставлява възпалително заболяване на бронхите (с участието в процеса на малките бронхи и бронхиолите), кли-нически характеризиращ се със симп-томи на нарушение на бронхиалната проходимост вследствие на бронхо-спазъм или запушване с фибринозен ексудат. Трябва да се помни, че в бронхите при това положение има оток и набъбване на лигавицата, а в бронхиолите - хиперсекреция на течност. Бронхоспазъмът при първите епизоди на болестта е умерено изразен (за разлика от бронхиалната астма). При повторните епизоди на бронхообструктивния синдром се повишава ролята на бронхоспазъма. Рецидивиращия обструктивен брон-хит се разглежда като състояние на предастма. В клиниката на бронхо-обструктивния синдром са харак-терни: пристъпообразна, мъчителна, поначало малкопродуктивна кашлица. След това се появяват лепкави гъсти храчки, които детето поглъща, което води до повръщане. Появяват се и нарастват задух, предимно от експи-раторен тип, цианоза на устните и носоустния триъгълник, след това цианоза на лицето и крайниците. При прегледа се установяват издут гръден кош, участие на спомагателните мускули в акта на дишането, хлътвания на податливите места на гръдния кош, тимианичен или кутиен перкутории тон.

Обструктивният бронхит се характ-еризира със сухи хрипове - свиркащи, бръмчащи, "музикални", пискащи. Хрипове се чуват не само със слу-шалка, но и на разстояние, което прави дишането на детето шумно и свиркащо. За бронхиолита са харак-терни дребни влажни дифузни хри-пове. При тежко протичане на боле-стта се отбелязва отслабване на сърдечните тонове, тахикардия, увели-чение на черния дроб и далака. При задълбочаване на бронхообструк-цията е възможно развитие на хи-повентилация, хиперкапния и хипоксия, картина на "немия" бял дроб, гърчове, признаци на глюкокортикодна недостатъчност и обезводняване на организма.

Неотложната помощ при бронхо-обструктивния синдром е сходна с купиране на астматичния пристъп. Най-ефективно е назначаване на еуфилин в дневна доза 15-20 мг/кг, в тежки случаи до 30 мг/кг в 3-4 приема, желателно във венозни капкови инфузии. Широко се използват бета-адреностимулатори - беротек, салбу-тамол, алукент, астмонент, по-рядко - низадрин (изопреналин), новодрин, еусипран - в инхалация, мускулно или венозно. Показано е назначение на но-шпа, папаверин, алатифилин, халидор. Добро действие оказва муколитици (калиев йодит 2% разтвор, бисолвон, бронхексин или лазолван, ацети-лцистеин, протеолитични ферменти, отвари и настойки от подбел, алтея, трицветна теменужка). Едновременно се провежда масаж на гръдния кош, позиционен дренаж. Назначават се противохистаминови препарати (глав-но при алергична геназа на обс-трукцията). Муколитически и съще-временно бронхолитичен ефект оказ-ват комбинираните препарати (йодни микстури, бронхолитин). В случай на прогресиране на бронхообструкцията и тежестта на състоянието се наз-начават глюкокортикоиди (предно-золон 3-5 мг/кг венозно, дезинтоксика-ционно лечение, сърдечни гликозиди). Крайно рядко се налага да се прибегне към бронхоскопско саниране.

Паралелно се назначава етиотропно лечение (противовирусни препарати или антибиотици). Перспективно е прилагането в инхалации на корти-костероиди с местно действие (беко-тид, беклометазон). Показано е назначаването на мембранос-табилизатори (интал в инхалации) и задитен (кетотифен) в единична доза по 0.025 мг/кг 2 пъти дневно продъл-жително време.

Анафилактическият шок обикновено се развива бурно, за няколко минути след въздействие на алергена. Бързо се развива затруднение на дишането, остра сърдечно-съдова недос-татъчност (тахикардия, артериална хипотония, нишковиден пулс, цианоза). Нерядко се присъединява бронхо-обструктивен синдром, гърчове, нарушение на съзнанието. Като пра-вило във всички случаи се появява ко-жен полиморфен алергичен обрив, възможен и оток на Квинке. При анафилактичен шок се провежда неотложна помощ по международен стандарт, включващ следните състав-ки: кислородолечение, хоризонтално положение с приповдигната горна част, адреналин 0.1% разтвор по 5 мкг/кг и за поддържане на хемоди-намиката 1 мкг/кг в мин; венозно въвеждане на глюкоза и кристалоидни (небелтъчни) кръвозаместители; венозно димедрол 1% по 0.5-1 мгр/кг в случай на запазваща се хипотония; преднизолон 3-5 мг/кг венозно в единична доза. По показания - сър-дечно-белодробна реанимация.

Токсико-алергичните дерматити се развиват под действието на автоалер-гени като алергични реакции от III тип с участие на преципитирищи антитела (ИгГ) и комплемент (С3, С5). Клинично се проявява полиморфен еритем (булозен и булозно-хеморагичен обрив) - I стадий; синдром на Стифънс-Джонсън (повишена температура, булозен обрив на кожата, ерозии около естествени отвори, сравнително рядко токсични поражения на паренхимните органи) - II стадий; синдром на Лайъл - най-тежкият вариант на алергично-булозния дерматит с почти тотално отслойване на епидермиса, разпрос-транени ерозии и токсико-алергично поражение на сърцето, бъбреците, черния дроб, наличие на висока температура и тежка интоксикация - III стадий на токсико-алергичен дерматит.

Лечението на токсико-алергичния дерматит се заключава в елиминиране на алергените, назначаване на противохистаминови препарати венозно, глюкокортикоиди (преднизо-лон 3-5 мг/кг или повече) венозно. Местно (на кожата и лигавиците) се назначават хормонални мазила (несъ-държащи антибиотици) и аерозол пантенол. Провежда се дезинтоксика-ционно, кардиотронно, и обмислено и внимателно - противобактериално ле-чение (за профилактика на септични усложнения и пневмония). Понастоя-щем с успех се прилагат кларитин (неседативно продължително дейс-тващо противохистамино средство) в доза 1/3-1/2 таблетка или 1/2 чаена лъжичка от сиропа 1 пъти дневно за деца в ранна възраст.

Д-р А. Хайтов

/Следва /

Website design by NTS Communications