 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
||||||||||||
 |
||||||||||||
ИНХАЛАЦИОННИ
Д-р АЛЕКСАНДЪР СИМИДЧИЕВ, ДУБББ "Св. София" Астмата е хронично възпалително заболяване
с недостатъчно изяснена, сложна и многофакторна етиология. Възпаление на дихателните пътища се доказва дори и при най-леко протичащото заболяване. Хроничното възпаление в редица случаи довежда до т. нар. ремоделиране на дихателните
пътища, т. е. промяна в структурата и/или клетъчния им състав. При определени условия тези промени могат да доведат до различна степен на необратимо увреждане на белодробната структура и функция. Лечението на астмата е комплексно и
насочено към патогенезата и патофизиологията на болестта. Прилагането само на симптоматични средства (бронходилататори, муколитици и антитусива) не може да се смята за пълноценно. Лечебният ефект на кортикостероидите се
дължи на множеството ефекти, които те имат. Напр. засилване на експресията на адренергичните рецептори, потискане на експресията на някои проинфламаторни цитокини (интерлевкин-1, интерлевкин-8, RANTES, GM-CSF и др.), модулиране на
нивата на липидните медиатори и адхезионните молекули. Съвременните проучвания показват, че кортикостероидите действат чрез регулиране на транскрипционни фактори в ядрото на клетките (напр. ядрен транскрипционен фактор каппа-В и
активационният протеин-1), които контролират експресията на гените за цитокините и ензимите, свързани със синтеза на редица ключови медиатори на възпалението. С изключение на много редки случаи, кортикостероидите са
най-ефективните медикаменти за контрол на възпалението при астма. Съвременната медицина ги приема като най-универсално действащата доказана терапия. Единствено страничните ефекти, характерни за парентерално или перорално
приложените кортикостероиди препятстваха тяхното по-широко приложение. С въвеждането на инхалаторните кортикостероиди (ИКС), както и постоянното подобряване на уредите и методите за прилагането им, отпаднаха практически всички
основания за въздържане от кортиколечение на астмата. ИКС имат висока локална ефективност и същевременно намалени до липсващи системни странични ефекти, в резултат на което имат много благоприятен терапевтичен профил
(ефект/странично действие). За да се получи максимален ефект от лечението на астма с ИКС, трябва да се познават предимствата на различните препарати от този клас, разнообразните форми и дозировки, както и особеностите на
методиките на прилагането им. Относителната локална противовъзпалителна активност на еднаква доза от най-използваните ИКС може да се представи така (по Kelly, 1998): Страничните ефекти от лечението с ИКС са зависими
от дозата и се срещат рядко при домите, необходими за лечението на повечето пациенти. Сред страничните ефекти са: орофарингеална кандидоза; капилярна чупливост и изтъняване на дермата; ефекти върху растежа; ефекти върху костния
метаболизъм; потискане на надбъбрека; риск от катаракта. Но ползите от ИКС са убедителни: намалена скорост на загуба на белодробна функция и вероятност за развитие на ХОББ; подобрена белодробна функция; намалени нужди от перорални
или интравенозни кортикостероиди; протекция срещу алерген-индуциран бронхоспазъм при хронична употреба; намалена честота на екзацербациите; намалена честота на хоспитализациите; намалена вероятност за смърт от астма; намалена
вариабилност на белодробна функция. Извън съмнение е нуждата от провеждане на адекватно противовъзпалително лечение, възможно най-рано след поставяне на диагнозата бронхиална астма. Това лечение за момента може да се
провежда надеждно основно с ИКС. То е единственото, което е доказало, че подобрява симптомите и белодробната функция, като едновременно с това намалява честотата на хоспитализациите и риска от смърт. Някои колеги неоснователно се
въздържат от предписване на ИКС, поради страх от страничните ефекти на кортиколечението въобще. Убедено твърдя, че ползата от лечение на астма с ИКС многократно превишава рисковете от него както при възрастни, така и в
педиатричната практика. Често срещаните грешки при лечение с ИКС са: -Недостатъчна доза - в резултат на това се постига недостатъчен противовъзпалителен ефект и астмата не се поставя под контрол. За деца дозата на
ИКС варира обичайно от 100 до 400 микрограма Беклометазон дневно в зависимост от активността на заболяването. Тази доза е добре да се прилага на 2 приема и най-удобни за тази цел са инхалаторите от 50 микрограма на доза. При
възрастни пациенти дозите обичайно са от 500 до 1500 микрограма дневно. Тези дози се доставят много по-удобно и на по-ниска цена за доза медикамент, от инхалатори с еднократна доза от 250 микрограма; - Нередовно ползване -
немотивирани опити за намаляване или прекъсване на лечението поради неоснователни страхове от странични реакции или "привикване"; - Недостатъчно обяснение за ползата - това довежда до неправилно ползване (или
въобще неползване) и съответно липса на терапевтичен ефект. В някои проучвания се цитира, че до 80% от пациентите, при което не е провеждано насочено обучение ползват инхалаторите неправилно. В заключение: въпреки хроничния
си характер астмата е едно от заболяванията, при които съвременната медицина е постигнала забележителен успех. При повечето пациенти правилно провежданото лечение позволява те да живеят пълноценно, без пристъпи и симптоматика.
|
||||||||||||
 |
||||||||||||
Sofia 1000 |
||||||||||||
Website design by NTS Communications |
||||||||||||