НЕОТЛОЖНИ СЪСТОЯНИЯ
В РАННАТА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

5.НЕДОСТАТЪЧНОСТ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО - това е патологично подтиснато състояние, при което сърцето и кръвоносните съдове не могат да осигурят на органите и тъканите необходимото им количество кислород и хранителни вещества. При децата в ранна възраст недостатъчността на кръвообращението най-често се развива на фона на заболяване на миокарда от различна етиология, декомпенсирани вродени сърдечни пороци, тежка патология на органите на дишане. Тя може да протече по типа на левокамерна (сърдечна астма, белодробен оток), деснокамерна или аритмична (парадоксална) тахикардия.

Левокамерната сърдечна недостатъчност на кръвообръщението се характеризира с рязка бледност на кожата, тахикардия, учестено дишане (тахипнеа) без забележими изменения в дълбочината и ритъма му, увеличение на сърдечните размери, рязко отслабване на сърдечните тонове, особено на първия, левограма на ЕКГ.

При развитие на сърдечна астма на фона на обща слабост нараства задуха, суха кашлица, инспираторен задух (като проява на интерстициален белодробен оток). След това се развива алвеоларен белодробен оток - най-висша степен по тежест на левокамерна сърдечна недостатъчност. При това състоянието на болните рязко се влошава, нараства задухът, появяват се клокочещо дишане (проникване на течна част на кръвта в алвеолите). Възниква чувство на страх, уплаха (хипоксия на миокарда), хладна пот (усилено влияние на вагуса). Появява се упорита влажна кашлица с отделяне на храчки (течност от алвеолите). Чуват се разнокалибрени влажни хрипове. образуването на пяна в алвеолите рязко влошава възпроизводството и активността на сърфактанта.

Деснокамерната сърдечна недостатъчност на кръвообращението се характеризира с усещане на задух, рязка слабост, бързо нарастване на централна цианоза. Хладна пот. Появяват се признаци на застой на кръвта в големия кръг на кръвообращението: набъбват шийните вени, бързо се увеличава черният дроб (той става болезнен поради разтягане наглисоновата капсула). Тахикардия със слабо напълнен пулс. Отслабени сърдечни тонове, увеличение на сърдечните размери по-често надясно, акцентуиран II тон над белодробната артерия. На ЕКГ признаци за натоварване на дясната половина на сърцето или тяхната хипертрофия. В резултат на застойните явления в големия кръг на кръвообращението, бързо възниква функционална недостатъчност на бъбреците.

Неотложна помощ при недостатъчност на кръвообращението: възстановяване проходимостта на горните дихателни пътища (до интубация или изкуствена вентилация на белите дробове по показания); повдигнато положение на тялото с отпуснати крака при полеките случаи; кислородолечение; премахване на пяната (кислород се подава през овлажнител с 30% спирт); диуретици (най-ефективен лазикс /фурантрил/ в доза 2-5 мг/кг); 2.4 разтвор на еуфилин по 1 мл на година възраст, но не повече от 5 мл; кардиотропно лечение (калиев оротат, рибоксин или фосфадон). Особено място заема лечението със сърдечни гликозиди. При остра недостатъчност на кръвообращението и необходимост незабавно се назначават сърдечни гликозиди, целесъобразно венозно бързодействащи препарати - строфантин К или коргликон. Също така може да се започне с дигоксин венозно с последващо преминаване на перорален. Лечението със сърдечни гликозиди изисква внимателност, опит на лекаря, контрол на поносимостта.

Единичната доза на атрофантина е 0.05% разтвор за деца до 3-год. възраст - 0.1-0.2 мл, коргликон 0.05% - 0.1-0.2-0.3 мл. Доза на насищане за строфантин и коркликон за деца в ранната възраст е 0.01 мг/кг дневно, а на дигоксина - 0.04 мг/кг венозно и 0.06-0.075 г/кг вътрешно. При спешни състояния насищането със сърдечни гликозиди се провежда по бърза схема (първата единична доза съставлява 1/2 от дозата на насищане, а след това с интервали от по 8 часа се прилагат по 1/4 от дозата), след това се преминава на поддържаща доза. Умерено бързият темп на дигитализация предполагат въвеждане на пълната доза на насищане на сърдечните гликозиди равномерно в продължение на три дни, а от четвъртия ден се преминава на поддържаща доза. Поддържащата доза на атрофантина и коргликон са единичните дози, за дигоксина - 1/4-1/6 от дозата на насищане.

Най-надеждните критерии за ефективността на сърдечните гликозиди са следните: намаляване честотата на сърдечната дейност и на задуха, подобряване на диурезата и на общото състояние.

Трябва да се отбележи, че при триадата на Фало се наблюдават задухцианотични пристъпи, които се нуждаят от неотложно лечение. Провокиращи моменти на пристъпите са ОРБИ и при деца в първата година на живота - физическото натоварване. Развива се пристъп от задух и цианоза поради спазъм на изходящия тракт на дясната камера (белодробната артерия). Клинични признаци са влошаване на общото състояние, нарастващи задух и цианоза, принудително по-ложение на детето ( клекнало, лежат на гръб с присвити към корема крака, или на корем със свити към гърдите крака). Ако не се окаже неотложна помощ, детето може да загине.

При оказване на неотложна помощ при задухцианотически пристъпи трябва да се помни, че сърдечните гликозиди са противопоказани, тъй като усилват съкратителната способност на миокарда и с това и съкращенията на изходящия тракт на дясната камера, което засилва тежестта на състоянието. Противопоказани са също и диуретици, тъй като се наблюдава по-лицитемия. Показано е назначение на бета-блокери: обсидин (пропранолол) 0.1 мг/кг венозно единична доза, а също и хепарин 100 ед/кг, натриев оксибутират в доза 50-75-100 мг/кг.

Всички деца в ранната детска възраст в спешни състояния се нуждаят от внимателно (понякога почасово) наблюдение от лекуващите лекари.

Website design by NTS Communications