21 юни, чества се Свети Дух. Заедно с Бог-Отец и Исус-Син Божий те съставляват Светата Троица – основополагащият символ на християнската вяра, без който тя просто не би съществувала.
Днес Духовността се превърна в отживелица. Материалните съображения отдавна взеха връх над нея и я задушиха. Те влязоха и в Храма на Медицината – а знайно е, че там, където стъпят Търговията и Политиката, Медицината излиза. Фетиш станаха Началникът и Клиничните пътеки.
Имаме упование – в ЛЕКАРСКАТА СВЕТА ТРОИЦА:
св. Иван Рилски Чудотворец /ок. 876 – 946/, най-великият българския светец, олицетворение на човеколюбието и милосърдието датата на чието канонизиране 19 октомври предложихме през 1994 г. да стане нашият професионално-съсловен празник – Денят на българския лекар, абсолютно уникален в целия свят;
чл.-кор. проф. Константин Чилов /1898 – 1955/, образец на високата квалификация, чистата безкористна добронамереност към пациента и безупречната колегиалност, в чиято памет през 1998 г. създадохме прословутите “Чилови дни”, ежегодно отбелязвани в родното му село Славейно, което обявихме за Свещено място на българската медицина: и
д-р Стефан Черкезов /1937 – 1964/, нашият най-голям съсловен герой, синоним на жертвоготовността, в памет на чийто подвиг, извършен на 15 август 1964 г., обявихме датата през 2005 г. за Ден на Спасението, който бе официализиран от държавата /Решение на МС № 1940/28. 12. 2012/, също единствен случай в Европа, а може би – и в света.
Без съмнение, ако съответните УС на БЛС не бяха одобрили тези предложения, а съсловието не ги възприе безрезервно, никога нямаше да имаме нашата Света Троица, и лекарите ни – на какво и на кого да се уповават нравствено за успешно изпълнение на богоравното си Изкуство.
Бъдете преблагословени от Свети Дух, скъпи колеги!
