Библиография: Когато идва залезът…

Винаги са ми били безкрайно симпатични колегите, които след пенсиониране хващат перото, за да споделят своите чувства и спомени от активните години. А те са пълни с премеждия, професионални подвизи /думата не е пресилена!/, болки, разочарования. Защо да не ги споделят с връстниците си?

За съжаление, идващите поколения съвсем слабо, по-точно – никак! – не се интересуват от нашите парещи ни премеждия. Те не им носят никакви дивиденти. На преден план дойде търсенето на материалната изгода; надбягването с Касата-монополист; претовареността, умората. Остава ли им време на младите за повишаване на квалификацията, та сега ще се занимават с нашите тръпнещи повратки в миналото ни? Съвсем не, ако трябва да се отговори по военному.

Д-р Иван Аврамов, вече надхвърлил 90-те, ни изненада с нова книга – “Спомени, Спомени… близки и далечни”. Вече си мислех, че не може да сподели нищо ново – след разтълсващите “Клетвата”, “Трагична обич”, “Разкази от пустинята”, “Живот-призвание” и /ще си призная: особено любимата ми/ “С дъх на сполука”. Видният акушер-гинеколог, “уловил” хиляди бебета и спасил стотици родилки във Варна, Шумен, Плевен и Добруджа, е роден разказвач. Особено ценна за колегите е монографията “Всичко за бременността”, която би трябвало да стане настолна за младите акушер-гинеколози, а и за общопрактикуващите лекари. Д-р Аврамов не бе допуснат да се хабилитира от комунистическата власт /безпартиен, пък и син на свещеник – не е от “нашите”!/, но винаги е споделял своя богат професионален опит с колегите.

Ето споделеното:

“В главата на стария човек остават като светещи искри отделни спомени за добри и тежки мигове от неговия живот. Те го налитат като оси по всяко време, но най-вече вечер. Те са единственото скъпо нещо, което му е останало. Какво друго му остава, освен да живее със старите спомени? Лъже в тъмната стая, стиска очи в опит да заспи и несъзнателно се потапя в света им.

Сега, в този момент, известно напрежение идва от неизвестността, която винаги остава скрита. Очаква се Краят, но докога?… Това абсолютно никой не знае. Дотогава той трябва да пише.”

Цялата книга се чете, както се казва, на един дъх. И оставя у читателите чувство на благодарност – че има подобни лекари с писателски наклонности.

Проф. Валентин Мутафчиев е безспорният и най-изявен лидер на българската ортодонтия; може да се нарече – нейната емблема. Роден е през 1943 г. в гр. Трявна; 14 години е бил ръководител на Катедрата по ортодонтия в Стоматологичния факултат; създава и оглавява и първата ортодонтска клиника в България – “Валор”; член и съучредител на Европейската и Световната ортодонтска федерация; автор и съавтор на 4 учебника, 5 монографии и над 120 публикации по темата. Пише и издава и поезия, и публицистика.

Най-новата му книга е “Минало и бешело” също съдържа блестящо споделени лични и професионални спомени – от детството, та до ден днешен. Читателят буквално е носен на ръце – през детството, студентските бригади, войниклъка, следването, раждането на децата, специализирането в Париж. Минало-“бешело”; колко сладкодумен разказвач е един професор-зъболекар!!

Талантливо съсловие сме, докторите.

Колеги, съберете и вие своите спомени в мислите си, опишете ги и ги споделете с читателите на в. “Български лекар”; предоставяме ви страниците му! Бихме ви съдействали и за издаването им в книга.

Защото ние най-добре знаем: залезът е за всеки човек, родил се на земята. И идва… Нека спомените да ви надживеят.

 

Кой ни чете?

И двамата колеги-автори са със силна социална насоченост.

Те добре знаят, че от книги не се печели – напротив, издават ги за своя сметка, която никога не се възстановява, т. е. на загуба са. Д-р Иван Аврамов ги разпраща на всички свои приятели и състуденти, които /ох, разбираемо е – кой е спрял хода на Биологията?/ намаляват непрекъснато: всичките са около 90-те. Този жест означава, разбира се, нови разноски, почти непосилни за един пенсионер – но той го прави от сърце.

Проф. Мутафчиев постъпва още по-мащабно. Нека прочетем горчивото му откровение в потресаещата “Минало и бешело”:

“Граждани с безсмислен вот” е втората ми публицистична книга. Над 300 страници с основателна критична позиция на средноинтелигентен, партийно необвързан гражданин, който не иска да го правят на маймуна, да го унижават с манипулации, действия или бездействия. Книгата съдържаше критични статии за нерешавани и нерешени въпроси на ежедневието ни.

Бях събрал и обработил изобилие от факти по здравеопазването, образованието, медиите, циганите, църквата и пр. Обобщенията даваха основание за граждански предложения с цел подпомагане решаването на проблемите. Хвърлих многогодишен труд за написването. С мисълта, че си заслужава, че може да има полза за обществото. Изпратих книгата до Парламент, Президентство, МС, до авторитетни журналисти, до ръководството на СБП. Помъчих се да стигна до медиите с успешно представяне във Военния театър. За да се осъществи желаната провокация и да се обърнем с лице към проблемите, които тормозят много от нас. Друг е въпросът кой и кога ще ги реши. И дали?”

Не ще и думи – ще се учудите ли? – отникъде проф. Мутафчиев не е получил и думичка, дори на благодарност. /Единствено в. “Български лекар” излезе с отзив/.

Бъдете сигурни: никой от високопоставените адресати не е разлистил и не е прочел и две странички.

И защо да го прави? Между тях няма някоя тлъста банкнота. Те не съдържат полезни съвети как се правят пари, как се прибират комисиони, как се отклоняват средства от еврофондове или бюджета.

Напълно разбирам огорчението на публициста проф. Мутафчиев – защото ги имам и аз.

А Майка България бавно и сигурно се клатушка към пропастта…

Tags: ,

Comments are closed.