Милият, милият д-р Стефан Черкезов, нашият най-голям съсловен герой…
Той просто е бил предопределен да загине…
Още в първи курс го късат по… биология и презаписва. Така завършва 1 година по-късно; безусловно тогава е щял да бъде разпределен другаде и е нямало да отиде на проклетото съвещание посред лято в Горна Оряховица на 15 август.
Когато се оженва за бъдещата доц. Лидия Черкезова, тя настоява да поиска да бъде разпределен в София-окръг, но той настоявал за родния великотърновски край.
Седмица преди злокобната дата си купува моторче, но се побоява да отиде с него до Горна Оряховица, защото било пазарен ден, т. е. с доста оживление по улиците.
На връщане от фаталното съвещание се намерил колега с кола, който го поканил да се качи, с. Стрелец му е било по път, обаче д-р Черкезов кавалерски отстъпил единственото свободно място в нея на една колежка.
Автобусът бил препълнен и нямало нито една празна седалка. Помолил се на шофьора да го пусне да пътува на степенката, защото може би в Здравната служба вече го чакали пациенти. Водачът отначало отказвал, но лекарят надделял с довода, че иска да се прибере и заради бебчето си…
И, все пак, може би е нямало да обгори толкова тежко, макар косата му да е пламнала и я угасил с ръце, ако не бил облечен в бяла найлонова риза, която се стопила от горещината на торса му.
Сигурно е нямало да изпадне и в шок, ако не е качвал останалите пострадали с носилка в линейките и до последно е отказвал да се качи и той, макар да е било видно, че е най-зле.
Накрая, останал съвсем сам, се запътил пеша под жаркото слънце към болницата в Горна Оряховица. И там, преди да припадне, казал на спусналите се към него лекари: “Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра; гледайте другите пациенти…”
Сестра му Вяра твърди, че го настанили в някакво легло и го… дабравили… После, когато дошли да приберат трупа, се държали крайно грубо с опечаленото му семейство, вкл. и с вдовицата.
Да добавим ли още, че нито един, повтаряме – НИТО ЕДИН! – от спасените 47 души НИКОГА не отишъл да навиди нея и сирачето?
