Мили хора,
В първия ден на Есента, моя любим сезон, искам да ви поздравя с това великолепно, изящно стихотворение на непрежалимата Петя Дубарова (1962 – 1979), крехка, ранима и чувствителна душа. Не унивайте от студа, нахлуващ в атмосферата и в душите на хората! То, Лятото, пак ще дойде – “с коси от топъл дъжд”, както ни уверява това прекрасно момиче, само прекършило току-що започналия си живот.
Ще го чакаме, ще го помним, ще му бъдем верни!
Стига да има обич помежду ни!
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е – колко много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.
Но не мога аз, на лятото обрекла се веднъж,
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.
