“Деца, боя се зарад вас…”, простенва Яворов.
Откакто съществува Третото българско царство и социалистическа България, така и нямаме детска болница като света. Въпреки, че всички партийни програми тържествено се кълнат, че майчиното и детско здравеопазване им било приоритет на приоритетите. Същото го пише и в грандиозните стратегии на МЗ.
Ама ние много помним…
1 юни 1978 г. Година на детето, обявена от ООН. Първа копка на новата Детска болница. Удря я другарят Живков; до него – широко усмихнатият проф. Шимон Ниньо, негов съпартизанин, национален консултант по педиатрия. После другарят Живков повдига на ръце внучката му.
Дни след Десети ноември 1989 г. Кеворк Кеворкян заведе едни безпризорни дечица в резиденцията на другаря Живков в Банкя, която бе обещана от напиращия към властта СДС, че ще я направят дом за тях. Помня ококорените им очички. Едно от тях плахо попита: “Ама, чичко, това сериозни ли е или на ужким?”. “Сериозно е!”, увери ги публицистът. И всички го вярвахме. Простено да ни е – илюзорният романтичен наивитет на неочаквано сдобилите се със свобода.
Година-две по-късно същата тази внучка на Шимон Ниньо, вече лекар-педиатър като дядо си, организира протестна живо верига около Правителствената болница с искането да стане Детска. Обяснява им се, че няма как да бъде преустроена.
30 години по-късно неколцина умници предлагат същото… И на тях им се обяснява същото…
Корубата на изоставения строеж в двора на УМБАЛ “Александровска” продължава да стърчи грозно, зловещо… Зловещо, защото преди 2 години оттам падна и се претрепа едно момиче; може би – наркоманче; няма значение – наше българско дете! Така Детската болница вместо здраве и живот вече е дарило… смърт.
И няма край, и няма край нашир и длъж, както се пее в песента по текст на Иван Бурин.
Деца, боя се зарад вас…
