Да си селски лекар е една незаменима романтика, особено зиме: няма много работа, а хората се надпреварват да канят доктора на гости – на свински пържоли, червено вино и сладки приказки.
Има и други, още по-сладки забавления…
В това се увери младият д-р Стоенчев, когато се запозна с агрономката. Руса, синеока, със сочни червени устнички, жадно разтворени и канещи те да впиеш своите в тях, млечно-бяла кожа, бисерни зъби и подлудяващо тръскащи се дюлки из-под блузката. Цялото това 23-годишно разцъфнало същество просто плачеше за любов. А и името ѝ беше не по-малко привличащо: Галя; само си викаше римата: да те погаля…
Погали я още първата нощ. Кой знае защо, му се струваше, че тръпнещото телце ухае на зряла, оку-що ожъната пшеница. Гласът ѝ извираше като поточе – ромоли, бълбука, и те отнася, отнася, надълбокото, чак до дъното…
Какво повече им трябва на двама млади: синкаво свечеряване, кротко падащ пухкав сняг над димящите комини, сух пукот на пламнали сред искри борови цепеници в камината, упойващ мирис на дъхави дюли и задъхано, насечено като с брадва дишане, когато коремите най-силно се трият – като сухи съчки, за да запалят огън.
Дали измина година, и д-р Стоенчев спечели конкурс в родния си университетския град за асистент – положение, което не можеше и на йота да се сравнява със сегашната мижава службица
Като научи, Галя изстена. Умница.беше: разбра, че го губи завинаги. Закри в шепа очите си и си тръгна, без да се обръща.
На другия ден, все пак, дойде да го изпрати на автобуса. Бяха зачервени и отекли; сигурно е плакала до зори.
Бутна в ръцете му някакво вързопче, глухо изрече: “За спомен”, врътна се и се затича към къщи, без да се обръща.
Когато пристигна у дома, лекарят го разви.
Бяла мека агнешка кожа. Да си я закачиш на стената или да я постелеш на дивана и да полегнеш отгоре й. И при двата избора в паметта ти непременно ще изплуват онези незабравими, вечни моменти, които единствено Младостта може да ти поднесе.
Но трябваше да изхвърли подаръка на милото момиче.
Кожата беше цялата наядена от молци.
Галя, Галя, не си ли разбрала: никоя вещ не може да пази спомен.
Той се сгушва единствено в Душата; там му е най-топличко – за да изплува някой ден, когато ѝ е нужен за кратичко сгряване.
