В цяла Европа стана известна историята на щъркеловото семейство от хърватското село Бродски варос. Преди 17 години някакъв ловец по невнимание прострелял в крилото женската. Местният ветеринар го превръзвал и я спасил, но вече не можела да лети. Качили я в гнездото. Мъжкият й носел храна и вода. Есента отлетял с ятото към Южна Африка, цели 13 000 клм. Мислели, че ще почине, но тя го дочакала напролет. Снесла му яйца, излюпили се малките пилета; бащата хранел и нея, и тях, учел ги да летят.
Така – да повторим ли годините – не една, не две, цели седемнадесет!
Колко подобни семейства съм наблюдавал в Ямбол: единият е парализиран от обширен инсулт, другият безмълвно и всеотдайно се грижи за него, без да пророни и дума на досада или да прокълне злощастната си съдба..
Както щъркелите!
Те, както и гълъбите, са символ на семейната любов и всеотдайност!
Ще споделя още една случка с щъркел, станала достойние чрез обществените мрежи; документирано е с фотографии. В края на литийно шествие на хиляди руснаци с огромна чудодейна икона на св. Богородица пристъпва и снежнобял щъркел. Никой не го пъди, напротив – радват му се. Когато се връщат в манастира и я поставят пред църквата, птицата се доближава и нежно докосва с клюна си изображението на Божията Майка и Сина ѝ. После ниско прекланя глава и отлита.
Дали не е бил този щъркел от хърватското село?
Та нима не заслужава Божието озарение?
Всички хора – мъже и жени, които се грижат за изпадналите си в беда житейски спътници, са докоснати от него.
