Д-р Пенчо Делев, 73-год., един от най-добрите АГ в страната, невероятен човек, приятел и лекар. Макар и с тежък диабет и на инсулинотерапия, не пропускаше Събор; винаги благ, усмихнат и добронамерен. Без колебание отишъл да дава консултация в Инфекциозна клиника – и там се е заразил от пациентка. Сигурно е можел да откаже. Пенчо Делев – да откаже?! Абсурд.
На един Събор го видях. Сподели, че го е слетял тежък диабет, имаше и подкожен имплант за впръскване на инсулин; имал и сериозни аритмии. Доловил уплахата в очите ми, отговори на незададения въпрос не го ли е страх да напуска дома си:
– Все някога трябва да стане; Тя е за всички…
Запозна ме с жена си, педиатър; каза ѝ, че сме състуденти. А тя неочаквано го укори:
– Виж д-р Найденов колко съхранен и свеж изглежда. А ти- така си състарен.
Отговорих ѝ:
– Колежке, д-р Найденов нощни дежурства не дава, не трепери над отиващи си пациенти, не “хваща” бебета, не спасява родилки; той си ляга, когато си поиска и спи, колкото си иска. Но аз завиждам на подобно благородно състаряване, защото то означава едно: любов към хората и безброй победи на Живота; означава Лекар…
Сбогом, наборе! Ще ни липсваш!
И Ваньо Чепишев…
Починал е д-р Иван Чепишев, 73-год., анестезиолог и реаниматор в МБАЛ “Св. Мина” – Пловдив, дългогодишен председател на БЧК – Кърджали. Заразен от Ковид от свой пациент.
И ти ли, Ваньо?!
Помня го от незабравимите невъзвратими студентски години в Пловдив: слабичък, вечно усмихнат и весел, светъл, благ. Идваше ми на гости в квартирата да слушаме любимите Бийтълс. После загубихме следите си.
Знам, че не обичаше тъгата. Затова ще го изпратя с два негови вица. Единият :
– Този учител по какво преподава?
– До обед – по трудово. На обед изпива две ракии и отива в горните курсове да преподава по пеене и философия.
Другият:
Мъж посреща жена си на гарата, връщаща се от посещение при майка си. Тя, обидено:
– Ти дори не ме прегърна. А виж онзи човек отсреща как горещо целува жена си.
– Да, защото я изпраща.
Сбогом, Ваньо, сбогом! Лек път към Вечността, която е отредена за всички нас.
Д-р Анита Лозова, 60-год., педиатър, “Спешна помощ” – Хасково.
В кабинета си…От Ковид…
Какво друго да добавим?!
Бог да прости всеотдайната колежка!
И, още:
Колко жесток стана животът към българското общество и лекарите му, колко кошмарен!
Няма ли край, Господи?
Доц. Минко Панов, детски хирург, учител на плеада специалисти, дългогодишен началник на Клиниката по детска хирургия, “Пирогов”.
Д-р Венцислав Шопов, 59-год., интернист, дългогодишен председател на ТЕЛК – Разград.
Д-р Румен Цонев, 64-год., физиотерапевт-рехабилитатор.
ххх
И – пак Ковид, новото проклятие за България и съсловието!
Той ни отне и д-р Мария Николаева-Томова, 70-год., интернист, кардиолог и ревматолог, Поморие.
Както и д-р Стефанка Василева, 81-год., дерматовенеролог, Добрич.
Ямболските ни жертви:
Д-р. Илия Цингов – лекар дерматолог в болницата – Ковид ;
Д-р Иван Татаров – лекар в инфекциозно отделение със специалност инфекциозни болести – Ковид;
Д-р Господин Ташков – лекар в отделение по УНГ в болница Ямбол – свински грип;
Д-р Димитринка Ралева – общо практикуващ лекар – Ковид
