Ковид ни отне още един непрежалим приятел – проф. Веселин Борисов.
Той беше сред най-видните наши социал-медици. Брилянтен учен, философ и родолюбец, за когото Святата Истина винаги бе над всичко. Основател на ФОЗ – Плевен и дългогодишен негов ръководител, автор на монографии по социална медицина, статии и хумористични коментари по общественото здравеопазване и критикш на недъзите му, на стихосбирки и размисли върху любимата му джазова музика. С часове можеше да говори както за Дюк Елингтън, Луис Армстронг и Ела Фитцджералд, така и за Димчо, Вазов, Ботев. Ненадминат, неподражаем ерудит и интелектуалец.
“И аз на своя ред ще си замина…”
Ив. Вазов
“И стало безпощадно ясно –
жизнь прошумела и ушла.”
Ал. Блок
Неумолимо си текат скъпернически преброените ни години и изведнъж, посред епидемията, разбрахме, как постоянно губич някой близък приятел, както и не по-малко страшната истина: че старите намаляват, а нови не идват. Зад нас идва друго поколение – електронно-дигитално, което ни най-малко не се вълнува от терзанията и романтиката ни. Ние явно сме обречени на изхвърляне и забрава, защото други днес са ценностите, най-важната – и пагубната! – от които са проклетите пари.
Лекарите отлично знаем, че сме временни гости на този Бял Свят. “Животът е като стая – влизаш през едната врата, излизаш от другата”, Недялко Йорданов. И все не можем да повярваме, че Един Ден, отреден ни от Всевишния, ще я затворим след себе си.
“С всеки човек си отива цяла вселена”, Хайне.
Веско наистина беше вселена. Неуморим, вечно изригващ вулкан от мъдрост, страсти, идеи, добронамереност, родолюбие, приятелство, музика, лирика, хумор. Нямаше тема, по която да не можеше да говори, и то – не повърхностно, а дълбоко компетентно. Как беше натрупал толкова знания? Но не ги пазеше за себе си – раздаваше ги с пълни шепи в лекциите, беседите, монографиите, стихотворенията, публицистиката си. Никого не обиди, никому не се присмя, никого не укори.
Гледаше на Живота и пъплещите наоколо мравки невъзмутимо, като Буда, но с нескрита християнска любов..Идеите му понякога изглеждаха странни, но той им вярваше, защото беше непоправим човеколюбец. Дори искаше да направи родния си Белоградчик… университетски център: за бакалаври по социална медицина и обществено здраве. И ходеше от депутат на депутат, от министър на министър, от кмет на кмет: да ги убеждава разпалено как градчето ще се напълни с будни младежи, ще се оживи търговията, хазайките ще прибират наеми; пък и от Сърбия, и от Румъния ще идват да вземат дипломи…
Разбира се, че не стана нищо. Това беше проектът на живота му и той беше страшно огорчен от провалените опити.
Дано не си е отишъл, огорчен и от нас…
Сбогом, Веско!
Проф. д-р Веселин Борисов, дмн е роден 1939 г. Завършва Медицинска академия-София и започва медицинската си кариера като невролог в болницата в Белоградчик /1964-1967/ и след спечелени конкурси става асистент /1968/, доцент /1980/ и професор /1988г./ по социална медицина, здравна политика и мениджмънт в Медицински университет-София Факултет по обществено здраве, Медицински университет-Плевен и НБУ.
Въвежда и преподава за първи път в България учебните дисциплини – „Здравен мениджмънт“, „Здравна политика“, „Мениджмънт на организационната промяна“ и „Мениджмънт на времето“.
Бил е директор на Научния институт по социална медицина към Медицинска академия, ръководител на Катедрата по здравен мениджмънт и зам.-декан на Факултет „Обществено здраве”.
Почетен доктор е в Университета в Лийдс, Великобритания.
В Програма ФАР ръководи и първия в България академичен курс по здравен мениджмънт (1993-1997). Президент е на Балканската асоциация по философия и история на медицината.
Проф. Борисов е автор на над 160 научни публикации и 42 книги (36 монографии и научни издания както и 6 книги художествена литература) и 4 учебни ръководства. Сред научните му издания се отличават книгите му по проблемите на стратегическия здравен мениджмънт и критичните статии по въпросите на здравната реформа. Изключително популярни са учебниците му – „Синтетична социална медицина” (две издания) и „Здравен мениджмънт – новата азбука на здравния мениджмънт” (три издания).
Основател и главен редактор на сп.”Здравен мениджмънт”, от 2010 г. е и главен редактор на сп.”Медицински меридиани” и зам.-главен редактор на международния ежегодник „Асклепий”.
Дълбок поклон, Професор Борисов!
