Няма празно при нацистите; Любимият им Фюрер ги е надъхал в невиждан в историята на човечеството фанатизъм: никой друг, освен арийците, няма право да живее; всички останали са жалки безправни подчовеци – мъже, жени, деца, и повечето трябва да бъдат безжалостно унищожени; оцелелите ще бъдат роби на господарите на света – и да благодарят за великодушието. Ферщеен зи? Я вол?
През ноември 1938 г., по заповед на най-възторжения масов палач Химлер започват да строят женски концлагер край селцето Равенсбрюк, на 90 клм от Берлин. От началото на 1939 до края на април 1945 г. през него преминават над 130 000 жени, над 80% от които са въдворени там по политически причини; те са с червени триъгълничета на реверите. Най-много са полякините – 40 000; руските военопленнички са 18 800, французойките от Съпротивата – 8000; има и 1000 холандки.
Не липсват и еврейки и немкини-съпруги на евреи (26 000; разбира се – с жълтите звезди на Давид), както и много циганки, лесбийки (с розови триъгълничета), проститутки (с черни – което значи асоциални), престъпнички – крадли, убийци (със зелени), Свидетели на Йехова (лилави). Общо ок. 50 000 умират от болести, глад и преумора; 2 200 биват задушени в набързо построени газови камери малко преди края на войната.
Върху 86 полякини, наречени “функционалната група” или “зайчета” лекарки (?!?) извършват “клинични изпитвания” за въздействието на нашумелите сулфонамиди върху изкуствено предизвикани гангрени – чрез дълбоки мускулни срезове със заразени с патогенни бактерии стъкла. (Но нали “Примум нон ноцере – Преди всичко да не се вреди!”, е първият постулат на Хипократ за медиците?)
Около 140 циганки позволяват да бъдат стерилизирани, след като им обещават, че ще ги освободят; естествено – не ги пускат. Равенсбюк не е строго “специализиран” Лагер на смъртта, както Треблинка, тук се полага и труд – правят бижута, шият шинели за Вермахта. Има и много деца; почти всички измират от глад и студ.
Най-отвратителното е жестокостта на надзирателките. Някои от тях са хубавици, като “Красивата кучка” Доротея Бинц (1920 – 1947), която често пребива с тояга, за свое удоволствие, с нищо непровинили се девойки или ги дави в студеното езеро. Когато я бесят, заявява: “Надявам се, не мислите, че всички ние сме лоши хора.” Ама, разбира се, много сте добри, направо – прекрасни. Екзекутирани са и първите ѝ помощнички Елизабет Фолкенрат и Хуана Борман (тя се развлича, като насъсква кучетата срещу голите жени), както и лекарката Грета Базел. Истински Демон на смъртта е есесовката Мария Мандел, всеки ден тя си подбира от строя затворнички за моментално ликвидиране. Рут Нойдек се “прочува” не по-малко зловещо, като прерязва гърлото на една от жертвите си с остра лопата. Тези изверги в поли също си получават заслужените смъртни присъди.
Но що за жени са това? Нали жената е олицетворение на Живота, нежността, състраданието, милосърдието?
За нацистите тези чувства и прояви просто са забранени от Хитлер, Химлер и останалите мегабандити от Кафявата шайка.
