Въпрос с повишена трудност. Какво ще да е това тяло, което тежи по-малко от кгр – само 830 грама, а е продадено на търг за цели 103 000 евра? Колко се пада на грам, всеки да си го изчисли на калкулатора.
Пак питаме: какво ще да е било това скъпо и прескъпо тяло?
Подсказваме няколко опции: Слитък злато? Пластика от велик ваятел? Хилядолетен оригинал или препис на Библия или друга свещена книга?
Ще дадем жокер. Това чудо на чудесата се яде. С други думи – скоро изчезва по физиологичен път.
Хайде, да не ви мъча повече:
Бял италиански трюфел, който расте на половин метър под земята, в корените на дърветата. Купен е от италиански готвач, работещ в… Хонконг. Наддавал е он-лайн.
И сега най-скъпоценното лакомство ще пътува със самолет на другия край на грешния свят до китайската провинция. Размито в супи, ще топли стомасите на разглезени парвенюта. Сигурно порция чиния от тази супа ще струва поне 10-тина хиляди евра; нали разноските трябва да се избият, а и печалба да има; закъде без печалба в капиталистическите страни. И после, хлъзгайки се по стомаха в червата на лакомника, ще изчезне по етапния ред… Физиологията е еднаква и за бедни, и за богати, и за гладни, и за преяждащи. Всъщност, за гладни е малко по-друга – къркорене на празните органи в коремната кухина…
В същото време милиони умират от глад.
За Бога, братя, не съм сиромахомил, нито комунист. Но наистина – как е възможно да се трошат толкова пари за някаква вечеря? Оставете разноските. Но трябва да се спазва и някакъв морал. Едни гризат сух хляб с мухъл, други сърбат парченца трюфел.
Ако си спомняте, трюфели бяха поднасяни и на шумните весели лидери на европейските страни, дошли ни като цигани на събор, на гости, когато бяхме председатели на Съвета на Европа или нещо подобно. Падаше ни се да бъдем тамади не за заслуги, а по азбучен ред. А тогавашния ни премиер публично се бе заканил, че щял да ги гощава с най-обикновени храни, каквито се ядат във всеки среден български дом: доматки, марулка, обикновено сиренце, айран…
Да, ама не. Беше им беше поднесъл трюфели… Сигурно – докарани с правителствения самолет от италианските гори.
Още по-сигурно – платени от нашия джоб, разбира се.
