Ямболската болница – 42-годишен мираж

Като млад журналист във в. “Здравен фронт” присъствах на първата ѝ копка, символично ударена от министър акад. Радой Попиванов. Още помня вдъхновеното му слово; не мога да цитирам конкретно думите му, но бяха от рода на: “Ямболските лекари и граждани заслужават нова модерна болница, и скоро ще я имат…”

Просто е абсурдно да се изпише: строителната сага се проточи над 4 десетилетия. Строителството спряло за пореден път, защото не дошъл втория транш от 5 млн лв (трябват още два). Трябват, също, още 10 млн лв за оборудване със съвременна диагностично-лечебна апаратура и 5 млн – за съответните мебели. Както знаете, болницата ще има на покрива си площадка за качане на санитарни хеликоптери. (В момента нянаме нито един…)

И още какво трябва (простете за тавтологията, но тази думичка “трябва” е най-често употребяваната от 30 години насам)?

Познахте: кадри. Лекари. И м. с. Доколкото все още ги има в Областната болница “Св. Пантелеймон”, те са в силно напреднала възраст. И когато (ако!) болтицата бъде завършена (вероятно – след поне още 20 години), ще я посещават предимно като пациенти. А и населението на ямболска област непрекъснато намалява и застарява. Болницата с успех би могла да бъде строго специализирана – за гериатрия и палиативни грижи; натам отиват нещата, нека да сме реалисти. Та нали няколко месеца ямболските родилки бяха разкарвани да Сливен, Стара Загора и дори Бургас, поради липса на неонатолог? Нямаме онколог. Както, вече, и достатъчно хирурзи за график…

Спор няма, проклетата епидемия изсмука доста непредвидени средства от здравния бюджет. В далечното минало у нас се бе печално прославила болницата в  Пирдоп – над 20 години замразен строеж. Най-после, след Десети ноември, разкриха 3-4 етажа и я закриха поради липса на персонал и пациенти (на стари години там ходеше д-р Иван Руменов; каза ми: “Никаква работа, братче. Някой и друг цирей…”).

Всеки пътуващ по Цариградско шосе ще види тъжния силует на недовършената Транспортна болница. Ами “Малеевата клиника” в Александровска болница? Изоставянето ѝ стана веднага след Десети ноември. Ами най-болезненият пример – Детската болница, и тя е с над 40-годишен скелет.

Като кореняк-ямболлия, с 6-годишен трудов стаж в Окръжната болница на родния си град, ще въздъхна: “Не ми се вярва, че някога ще я видя – завършена, пълна с персонал и пациенти…”

Защо, защо стана така?!

Comments are closed.