Това са последните думи на св. Йоан Златоуст, Патриарх Константинополски (349 – 407).
Цялата философия и мъдрост на човешкия живот се съдържа в тези 4 простички думи. В тях има християнското смирение и благодарността, че си дошъл на Белия Свят. Няма и намек за ламтеж, богатство, постове, звания.
“Винаги се моли, за всичко благодари, на всичко се радвай!”, съветва ни св. ап. Павел.
На прага сме на 2022 г. И през нея ще има епидемия, ваксини, несигурност и страх от вируса – този, който не само отне милиони хора, но и уби човешкото в човека, отчужди ни един от друг, накара ни да се съмняваме във всеки и навсякъде да виждаме врагове, които може неволно да ни заразят и дори убият. Само за 2 години светът се промени до неузнаваемост и вече не е същият; а и никога няма да бъде. Отнякъде, невидимо от посоката – отгоре, отдолу, отстрани? – ни дебне съмнение, отчуждение, враждебност и дори омраза. Нима един вирус може да преобърне цялата планета, да изтръгне всичко човешко в душите ни?!
И, въпреки всичко, и каквото и да става, и докъдето и докогато и да сме, нека непрекъснато да мълвим и да си го мислим онова спасително заклинание на светеца, което крепи Вярата:
СЛАВА, БОГУ, ЗА ВСИЧКО!
Иначе ще рухнем.