Клипче от Ковид-отделението във Видин превъзбуди медиите, най-вече – телевизионните. Вижда се как от най-отдалечената стая в дъното в коридора излиза чисто гол възрастен мъж и уринира в един кашон за боклук, след което се прибира.
Без съмнение, човекът има сериозни ментални отклонения и едва ли е адекватен; зам.-директорът разкрива, че не го прави за пръв път. И, какво – да го вържат ли, да му сложат специален пазвантин ли?
“Това е провокация!”, ядосва се колегата. Безспорно, провокация е. Но защо и как е допуснат външен посетител в заразното Ковид-отделение?
Като капак на всичко, две бойки санитарки са вдигнали гладна стачка, защото не са си получили допълнителните пари за работа в Ковид-отделение. Нима не са прави? Шефовете им се оправдават с липса на ясна методика за определяне на премиите. Чакали я от МЗ. А те не могат ли да я натъкмят и да я разяснят на персонала, за да няма сърдити и недоволни? Знаете приказката за Неволята.
Основният проблем обаче на Областната Видинска болница е, разбира се, както във всички останали сродни ЛЗ: недостигът на кадри. Лекарите са на средна възраст над 50; работа в частните звена, и то – много по-добре платена – само да искаш. “Човек за едната чест живее”, казва великият Раковски. Да, но за голата чест и слава вече рядко някой ще работи и ще рискува здравето и живота си.
Въпросът с кадрите е кардинален, над всичко останало. Колкото и допълнителни легла да се разкриват – лечебни и интензивни, те не могат да лекуват сами по себе си. Трябват лекари; още повече – сестри, които да наблюдават състоянието на пациентите, а не да ги затворят по стаите и да ги оставят сами на себе си. Назначаването на лечението е важно, но полагането на интензивните грижи – не по-малко.
Иначе цялото ни здравеопазване извън столицата и университетските градове, е голо-голеничко, разсъблечено като онзи дементен човечец и няма сили дори да уринира в някой празен кашон.
