На вниманието на Комисията по здравеопазване при 41-во НС
Копие: Премиер Бойко Борисов
Копие: Министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев
Копие: Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов
Уважаеми колеги,
В недалечното минало съществуваше един Закон за народното здраве (1973 г.), чийто чл. 88 постановяваше: “Право да упражняват медицинска професия в Република България имат български граждани, завършили медицинско образование в законно признато медицинско училище в Република България или завършили медицинско образование в чужбина, чиито дипломи са легализирани по съответния ред.” Ясно, точно и правилно.
След това излезе Законът за здравето (2004, в сила от 2005 г.), VI глава от който (“Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве”) позволява и на немедици да лекуват. Чл. 167 (1) от ЗЗ гласи: “Право да практикуват неконвенционални методи, с изключение на хомеопатия, имат български граждани, които са психически здрави, не са осъждани за престъпление от общ характер и отговарят на едно от следните условия: 1. притежават образователно-квалификационна степен “магистър” по професионални направления “Медицина”, “Стоматология” или “Фармация”; 2. притежават образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър” по професионално направление “Обществено здраве”; 3. притежават диплома за завършено средно образование и свидетелство за успешно проведено обучение не по-малко от 4 семестъра във висше медицинско училище при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.” Следващият чл. 168 гласи: “Лицата, които практикуват неконвенционални методи, са длъжни: 1. да упражняват своята дейност добросъвестно; 2. да не допускат увреждане на здравето на лицата, потърсили помощта им; 3. да разясняват на лицата, потърсили помощта им, подробно и на достъпен език какъв неконвенционален метод ще приложат и очаквания резултат от това; 4. да получат изрично писмено съгласие на лицата, потърсили помощта им, за прилагането на съответния метод; 5. да не въвеждат в заблуждение лицата, потърсили тяхната помощ, вкл. по отношение възможностите за повлияване на здравословното им състояние чрез практикувания неконвенционален метод.”, а чл. 169: “Забраняват се всички форми на реклама на неконвенционални методи, вкл. свързването им с дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.” (Интервютата също са вид реклама!, бел. Т. Н.)
Желаещите да практикуват неконвенционална медицина подават съответното заявление в РЦЗ в областта, където ще практикуват, и до 15 дни биват регистрирани в публичен регистър.
Чрез цитираните точки 2. и 3. от чл. 167 в глава VI от ЗЗ, които според нас са кощунство над медицината, се започна разрушаването на българското здравеопазване!
Свидетели сме на истински “бум” на алтернативни “лечители”, без медицинско образование и един от друг по-“велики”. Обезвереният, осиромашал и все по-болен народ се втурна към десетките “екстрасенси” и “създатели” на “лекарства”-панацеи срещу “рак”, “перде”, “простата” и какво ли още не, както те гръмко обявяват нозологичните единици, които “лекуват успешно”. Рекламирането чрез серия ТВ-предавания и вестникарски интервюта с “откриватели” на изобщо непреминали през клинични изпитвания, камо ли – регистрирани в ИАЛ “чудодейни лекарства” като “ставринол” и “антималигноцид” (при които дори се спекулираше с името и на Премиера), доведе до масово хистеризиране на голяма част от онкоболните, което може да се окаже пагубно за състоянието им. Няма значение дали съответният самозванец покрива т. 2 или 3. от чл. 167 и дали е регистриран в РЦЗ: “щом го пише във вестника – значи е вярно”, според несъкрушимата народопсихология.
Колко ли наивни хора ще объркат диагнозите и лечението си, с всичките ясно предвидими последици за състоянието им? Да не говорим, че никое вещество не може да бъде признато за лекарство, без регистрирането му в ИАЛ. И че не е разрешено да се продава… по Интернет, а само в аптеките, където е единственото място на всички лекарства!? И че никой гражданин, още по-малко – без медицинско образование, няма основания да твърди, че е откривател на каквото и да е лекарство (камо ли – “срещу рак”), без то да е минало през съответните клинични изпитвания, извършвани от съответните специализирани фирми след съответните поръчки от фармацевтичните производители. Ала обикновените хорица не знаят това. Те четат и гледат интервюта и реклами за “чудодейните, всецерящи лекарства”, трескаво ги търсят, независимо от цената им и се възмущават срещу “лошите чиновници МЗ”, които не позволяват регистрирането и разпространението им.
Къде са ИАЛ, НАП, Дирекция “БОП” при МВР? Имаме ли държава, която да гарантира здравето на хората и да го предпазва от безскрупулни нагли търгаши?! Да не говорим, че от тях не се търсят и не се събират никакви данъци! След като държавата подхвана некоректните платци на данъци футболисти и чалгаджийки, с какви привилегии се ползват шарлатаните-“лечители”?!
Предлагаме на Комисията по здравеопазване при 41-во НС от т. 1 на чл. 167 от ЗЗ да отпадне думата “Фармация” (още преди 800 години Карл Велики е издал едикт, съгласно който лекарят няма право да продава лекарства, а аптекарят – да лекува”; защо тогава в 3-то хилядолетие българската държава позволява на фармацевтите да лекуват?!) и напълно да отмени т. 2 и т. 3 в същия този необмислен и буквално вреден за българското здравеопазване чл. 167.
